понеделник, 8 октомври 2012 г.

Ще гласува ли Винету за Обама?

 
    Проблемите с етническите малцинства по време на избори не са запазена марка само на ромските гета и смесените райони в България. Оказва се, че в Съединените щати демократичните практики обхващат далеч не всички слоеве от многоликото население на страната на неограничените възможности.
     За мнозина вероятно ще е изненада откритието, че коренното население на Северна Америка - индианците, на практика е изключено от политическия живот. Показателен пример в подкрепа на тази констатация е, че на изборите за президент на САЩ през 2008 участват едва 1 процент червенокожи избиратели, напомня руското интернет издание „Военное обозрение".
      В своето изследване „Участието на индианския компонент на президентските избори в САЩ през 2008", представено на Третата общоруска студентска електронна научна конференция „Студентски научен форум '2011", Я. А. Зубенко отбелязва, че основна причина за ниската избирателна активност на коренното население на Америка е преди всичко езиковата бариера. Законът за избирателните права от 1965 предвижда двуезична процедура за гласуване за испанци, китайци, японци, филипинци и виетнамци. Само в няколко щата тя обхваща и индианците. Така незнанието на английски език и неграмотността като цяло е бариера пред упражняването на избирателните им права.
Втората пречка е регистрацията на племенните идентификационни карти.

     Идентификационната карта е електронно удостоверение за самоличност на американските граждани. Тя бива федерална и племенна, като последните не се признават във всички избирателни секции. Въпросът не е регулиран на национално ниво, а е предоставен за решаване на органите за местно самоуправление. Немалка роля за ниската избирателна активност на индианското малцинство оказва и местоживеенето - повечето от индианците обитават отдалечени селски местности и просто нямат достъп до урните. Така през 2008 проблеми с придвижването отказват 27 на сто от тях от гласуване. Статистиката сочи, че 23 процента от индианското население на Щатите дори не са били информирани къде се намират избирателните секции. 37 на сто пък не са получили и бюлетини за дистанционно гласуване.

      Тук е мястото на едно малко отклонение от темата за обяснение на тази положителна избирателна практика на Съединените щати, която би намерила добро приложение и у нас. Absentee voting - дистанционното гласуване, дава възможност на гласоподавателите, които не могат да отидат до избирателните секции, да упражнят правото си на глас. Така регистрираните избиратели с постоянно местожителство в чужбина, възпрепятстваните от болест, пътуване или военна служба да стигнат до урните могат да изпратят своя вот по пощата. Федералният Закон за дистанционното гласуване на военнослужещите и живеещите в чужбина граждани регламентира вота в президентски избори, за всички останали това се организира от щатите и има различни варианти. В Орегон например всички избори се провеждат по пощата, но гласоподавателите могат да гласуват и лично в окръжните избирателни секции.
Всъщност въпросът за правата на индианците намира своето решение в най-демократичната държава едва през 1924, когато представителите на коренното население на Северна Америка стават законни граждани на САЩ ведно с останалите малцинства (за сравнение афроамериканците мъже получават право на глас 54 години по-рано). Въпреки това те още дълго ще останат зад борда на политическите процеси, тъй като законодателството на отделните щати не ги допуска до урните. Реално политически права, включително и на глас, индианците придобиват през 1965 със Закона за избирателните права, като стават последната етническа група, облагодетелствана от тази демократична привилегия. Но сагата не приключва дотук - чак до средата на 90-те години на миналия век Бюрото за преброяване просто не отчита и не отразява статистически гласовете на коренното население. И досега индианците - за разлика от другите малцинства в Щатите - нямат свои представители във висшите ешелони на властта.
     Въпреки привидното неглижиране на проблема политиците в САЩ - равностойно на българските си колеги - милеят за всеки глас. В разгара на поредната президентска надпревара зад океана не е излишно да си спомним, че през 2008 и тримата кандидати - Обама, МакКейн и Хилари Клинтън, заложиха много на индианската карта. За първи път те проведоха редица предизборни срещи с представители на индианските племена. Програмите и на тримата засегнаха множество проблеми на коренното население: образование, взаимоотношения между федералното и племенните правителства, медицински и жилищни въпроси, нуждите на ветераните. Сред ключовите теми бе и предаването на хазартния бизнес в ръцете на племенните управления като основен доход в индианските резервати. Вероятно политическият популизъм имá ефект, тъй като бе отчетен ръст на индианците избиратели между 18 и 24 години с 14 процента (от 1996). Или както резюмира в свой доклад по поръчка на Националния конгрес на американските индианци професор от Евъргрийн Стейт Колидж: „Ако разговаряме с тези хора, те ще ни запомнят и ще дойдат на избори." През 2008 Барак Обама убедително печели доверието на наследниците на Винету. 90 на сто от тях дават своя глас за кандидата на демократите.
       Независимо от историческата привързаност на индианците към Републиканската партия и факта, че конкурентът МакКейн повече от десет години е член на Комитета по индианските въпроси към Сената. На 4 ноември преди четири години индианците повярваха на Обама и допринесоха за избирането на първия чернокож президент. Накъде ще се наклонят везните тази есен, предстои да видим.

 http://news.ibox.bg/comment/id_570533864

Няма коментари:

Публикуване на коментар