понеделник, 30 юли 2012 г.

Змийската могила в Охайо


Змията е един от най-сложните образи в световната митология. За нея е характерна ярко изразена поливалентност. Тя побира в себе си и мъжкото, и женското начало, а заради своята двуполовост е емблема на всички самопораждащи се божества. От една страна е фалически символ, оплодителната мъжка сила, „съпругът на всички жени“ и не случайно присъствието й почти във всеки фолклор означава бременност. Както знаем женитбата между женската и мъжката сила е животворен акт на природата. Затова неслучайно мотивът за женитбата между земна жена и змей или змия е характерен за земеделските култури по света.(Фрейзър, 1984) Обикновено девойката от мита се намира във възраст, в която е узряла за брак и се свързва с всички онези мистерии, които правят жената да изглежда особено потайно и достойно за уважение създание в очите на древния мъж – менструацията, зачеването и раждането. Жената винаги се е възприемала като мистична и божествена заради способността й да дава живот. В това си свое качество тя често е съпоставяна с Твореца. Така ако девойката символизира връзката със земята, плодовитостта и креативната сила на природата, то змията в този случай е устойчив символ на мъжката оплодителна сила и фалоса. Към това ни препраща и връзката й с водите, семето, течността, от която се е родил животът. (Джоузеф Кембъл, 2003)

 От друга страна змията е и в тясна връзка с женския аспект. Тя често придружава женските божества (най-вече Великата Майка на боговете) или самата тя е символ на Земята, на нейната тъмнина, влага и скритите в нея плодоносни сили. В този аспект е носител и на типично женски черти като потайност, загадъчност, интуитивност. Редица фолклорни сюжети представят змията като вещо и мъдро животно, познаващо силата на билките и тайнствата на лечителските практики. Класическият образ на две преплетени змии, станал емблема на съвременната фармацевтична професия, пази схващането, че змиите са пазители на водите от дълбините, които се вливат като сок в даряващите здраве били и растения. Тоест отново е залегнала тяхната плодородна способност.( Дж.К.Купър, 1993)

 От една страна Змията и всичките й прявления са натоварени с идеята за смърт, разрушение и хаос, но от друга способността й да сменя кожата си предполага възкресение и възобновление, затова змията или змеят са станали основен мотив за кръговрата на живота, на вечността. Същата аналогия на смърт и възкресение древните откриват в растящата и намаляваща в нощното небе луна, в трите агрегатни състояния на водата, в смяната на сезоните, растежа на растенията, в циклите на природата . Не случайно змията, луната, подземните води, фалоса са все символи, присъстващи най-вече със земеделските култури – онези чиито живот, зависи пряко от земята и нейните живителни сили. (Arthur Versluis, 1992)

 В космогонично отношение змията и водата се свързват с първичния хаос, първоматерията, животът в неговия необуздан, недиференциран и хаотичен аспект. Водата е символ на потенциалната творческа енергия и жизнения дух. На първичния хаос, неравновесието, от което обаче е покълнал животът и се създал порядъкът. Неравновесието, убеждава ни древният човек, трябва да съществува, защото тъй както светлината поражда сянка в обектите, срещу които грее, така и божественото се отделя от себе си, за да отвори пространство в космоса и да сътвори дисхармония. Дисхармонията е обратно отражение на трансцеденталната светлина. Нейн враг се явява Слънцето и всички слънчеви и духовни сили.


В Охайо се намира най-просторната могила в Северна Америка и най-голямото изображение на змия в света. За разлика от други подобни места, тя не представлява погребална могила, а огромно земно изображение на змия. Образът първо е направен с камъни, които после са покрити с пръст, достатъчно високо че да достигне височината на стандартен човешки бой. Змията прави няколко извивки и в края й се откроява опашка. В устата си сякаш поглъща яйце. От земята е трудно да се види в цялостен вид подобно на изображенията в Наска. Предназначението и авторът на това важно за Америка наследство си остава загадка. Приписва се на културата Адена или техните наследници от Хопуел, от които се заражда Мисисипската култура. Факт е, че и трите са издигали подобни могили и че сред хилядите, пръснати из долините на реките Мисисипи и Охайо змийската могила е най-впечатляващата. Учените все още имат сериозни колебания в датирането на могилата - от 1000 пр.Хр. до 400 сл.Хр. Уникалната й структура наред с това, че в околността не са намерени човешки останки я обгръща в още по-плътен пласт на загадъчност. Който и да го е сторил този подвиг, е впрегнал цялата общност и то явно с важна цел. Змията е дълга цели 400 метра, широка 6 метра и висока 1.5 м. Учените са убедени, че разположението и извивките й имат планетарно съответствие.



 В Райс Лейк, Serpent Mounds Provinical Park , Онтарио има второ подобно изображение, но значително по-малко – 57 метра дълго и 7 широко. Според някои тези змии са влияние от хопите, които в легендите си носят спомена за миграции на големи разстояния. Мнозина учени сериозно разглеждат хипотезта, че именно хопи са народът, оказал най-силно влияние върху племената от Североизтока. Една хопска легенда говори за това, че ако няма подходящи камъни, на които да гравират своите изображения, ще ги направят под формата на могила. За християните също мястото е свещено, защото според тях е божия следа, препращаща към райската градина и змията- изкусител. Мормоните като Джоузеф Смит твърдят, че могилите са строени от изгубените израелски племена, дошли по тези зими към 6-7 век. Разбира се, учените отхвърлят подобни твърдения. Предположенията са, че символизира змея от подземния свят, пазещ водоемите в местността, тъй като тези култури не биха могли да просъществуват без наличието на благодатните реки в региона. Други виждат в изображението на поглъщащата кълбо змия пресъздаване на митологичната представа за настъпването на слънчево затъмнение. Според някои тази могила е изградена в чест на гърмящите змии, които са сред най-опасния враг на хората в Америка и продължават да бъдат голям брой.

Няма коментари:

Публикуване на коментар