четвъртък, 12 юли 2012 г.

РАЗУЗНАВАНЕТО НА БЕЛИЯ БИК

Дж. Б. Гринел, из "Край шайенските лагерни огньове"
превод: Black Wolf

    Веднъж, преди много години Белият Бик видял сън, много ясен сън. Като се събудил, той дълго размишлявал над видяното и накрая събрал приятелите си и шайенските вождове. След като нагостил посетителите си и попушил с тях, той казал: "Приятели, искам да се отправя на война. Тази нощ аз видях на сън вражески отряд от осем или десет човека. Те вървят покрай река Масълшел по посока на нашия лагер. Към скалповия кичур на вожда им е прикрепена голяма сребърна пластина".

     Четиридесет и един шайени, сред които били и три жени, решили да тръгнат на война с Белия Бик. Отрядът излязъл от лагера на река Тонг и се отправил към изворите на Мъди-ривър, а после свърнал надолу по Роузбъд, пресякъл река Шийп и вървейки по течението й, излязъл на Йелоустон. Тук те спрели за един ден, след това преминали на другия бряг на Йелоустон и цял ден вървели по течението на Масълшел. С приближаването на нощта те се установили на бивак, като изпратили напред съгледвач, но той не открил нищо заслужаващо внимание.

     Когато започнало да мръква, Билия Бик се отделил от отряда и се изкачил на един хълм. Той седял там в пълна самота, когато наблизо пробягал койот и му излаял, че враговете, които търсят, се намират край реката и току-що са спрели за да лагеруват. Чувайки това, Белият Бик се върнал при хората си. Той призовал най-възрастните измежду шайените, изпушил с тях напълнената отпреди лула и съобщил, че врагът е близо. След това Белият Бик казал на Храбрия Вълк и Прерийната Мечка: "Яхвайте конете и тръгнете покрай тази рекичка до разклонението, където утре сутринта ни изчакайте. Постарайте се да намерите тези хора и да разберете какви са те".  Двамата воини потеглили в указаната посока,
при разклонението скрили конете си, а те сами легнали да спят.

    Когато се събудили, слънцето вече греело ярко. Срамно е за воините да се успят. Те скочили като опарени и се метнали на конете. Изкачили се на върха на един хълм и оглеждайки местността, забелязали бледата струйка дим на гаснещ огън. Заобикаляйки хълма, съгледвачите предпазливо приближили до него. Съвсем наскоро там имало хора, те оставили след себе си следи, колиба, каквато правят воините по време на поход и се виждало, че тук те са приготвяли храна и са яли.  Рано сутринта Белият Бик и неговия отряд тръгнали покрай реката. Около обяд насреща им се показали Храбрият Вълк и Прерийната Мечка. Съгледвачите разказали, че са намерили напуснат бивак и че враговете са тръгнали в тяхната посока, но не край реката, а напряко през прерията, и изглежда имат намерение да пресекат Йелоустон. Шайените започнали да търсят следите им и скоро ги открили. Враговете вървели пеша, конните шайени ги преследвали през целия ден, а на вечерта спрели да отдъхнат без да се отдалечават от следите.

     На другата сутрин те продължили преследването, стигнали Йелоустон, пресекли го и поели нагоре по течението на един поток, обрасъл с гора. Белият Бик казал: "Вече се стъмва и скоро ще завали, хайде да спрем тук, а утре ще продължим похода".  Рано на заранина, щом едва-едва се развиделило, Белият Бик вдигнал хората си: "Ставайте, да вървим по следите". Извървели едва стотина ярда, когато се натъкнали на койот, който претичал наблизо и излаял на Белия бик: "Вашите врагове са съвсем наблизо". Белият Бик се обърнал и казал: "Пригответе се, извадете щитовете и оръжието, враговете са вече съвсем близо". Воините спрели, боядисали се за бой и завързали опашките на конете. Белият Бик току-що бил оставил на земята лулата си, когато долетяла една сврака и високо му изкрещяла: "Бели Бико, побързай! Побързай! Враговете могат да те видят, те са съвсем близо, под ей онези борове!" Тя показала с глава по посока на група борове, намиращи се на около четвърт миля и отлетяла.  Враговете наистина ги забелязали, минали на другия бряг на рекичката и по него се насочили към Йелоустон. Конните шайени приближили вражеския лагер, търсейки противника. Белият Бик влязъл в лагера, но враговете не се виждали никъде. Те били тук съвсем скоро, на огъня продължавало да се пече месо и било вече готово за употреба. Някои от шайените го снели от въглените и започнали да ядат в движение. Те претърсили всичко наоколо и накрая открили следите, водещи покрай рекичката. Шайените яздили по тях до самия Йелоустон, като Белият Бик и Двете Луни били пред останалите.

    Вече на брега на голямата река Двете Луни насочил коня си в храстите, където се сблъскал лице в лице с вражеския вожд, към косата на който била привързана голяма сребърна пластина. Двете Луни също бил вожд, към косата му над челото било прикрепено голямо перо с късче бизонов рог. Когато двамата се срещнали, се раздали почти едновременно изстрели. Куршумът съборил от главата на шайена перото, но той самият улучил врага в главата и той паднал мъртъв. Двете Луни нанесъл първият ку, а Белия Бик - втория.  Срещу мястото, където шайените излезли на брега на голямата река се намирал остров, покрит с храсти. Повечето шайени се прехвърлили там, претърсили го, но не намерили никого. В този момент от едно възвишение на брега се раздал викът на един младеж: "Гледайте, всички те са минали на другия бряг". И действително, от другата страна на реката стояли съблечените вражески воини. Шайените не ги преследвали.  Убитият вожд бил облечен точно така, както Белия Бик го видял в съня си. Това бил великия войн от племето на чернокраките, вождът Червения Орел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар