Приключенията на Въртящия-се-в-кръг бик

Из "Магическата Шатра" на Дж. Гринел

Веднъж целият лагер се придвижил напред, а една шатра останала на старото място. Тя принадлежала на мъж на име Въл­чата Опашка; а при него живеел по-младият му брат, Въртящия-се-в-Кръг Бик. Техният баща обичал и двамата си сина, ала милеел повече за малкия, и когато заминал с основния ла­гер, заръчал на Вълчата Опашка:

- Грижи се за по-малкия си брат; той още не е укрепнал. Внимавай да не го сполети някаква беда.

Веднъж Вълчата Опашка отишъл на лов, а Въртящи я-се-в-Кръг Бик седнал пред шатрата, за да дялка стрели; тогава една красива и странна птица кацнала на земята пред него. Една от жените на Вълча та Опашка се провикнала:

-О, братко, простреляй тази птичка.

-Не ме безпокой, сестро - отвърнал той, - сега си правя стрели.

Жената обаче повторила:

- О, братко, убий тази птичка заради мен.

Тогава Въртящия-се-в-Кръг Бик нагласил стрела на лъка си и пронизал птичката, а жената отишла да я вдигне и потьркала лицето си с нея, и то мигом се подуло тъй, че очите и носът й не се виждали. Ала веднага щом прострелял птичката, Въртящия-се-в-Кръг Бик тръгнал на лов и не разбрал какво се случи­ло с лицето па жената.
Когато се завърнал у дома и видял-лицето на своята съпру­га, Вълчата Опашка попитал:

-Какво е станало с теб?
Тя му отвърнала:
- Твоят брат ме преби така, че сега нищо не виждам. Иди да
го убиеш.
Ала мъжът й рекъл
- Не, аз обичам брат си; не мога да сторя това.
Тогава жената заплакала и казала:
- Сега разбирам, че не ме обичаш; радваш се, че брат ти ме
е бухал тъй. Ако ме обичаше, щеше да го намериш и да го уби­еш.
При тези думи Вълчата Опашка излязъл и потърсил брат си, а когато го намерил, казал:
- Хайде, ела да си набавим пера. Зная къде има едно орлово
гнездо.

Сетне го завел на една стръмна скала, надвиснала над река­та; на ръба на скалата се издигало изсъхнало дърво, в чиито клони орлите били свили гнездото си. Тогава Вълчата Опашка рекъл:
- Изкачи се горе, братко, и убий орлите.
Въртящия-се-в-Кръг Бик се закатерил и почти стигнал до върха, когато Вълчата Опашка извикал:
- Сега ще поваля това дърво и ти ще загинеш.
- О, братко, братко! Смили се над мен, не ме убивай! - ре­къл Въртящия-с-в-Кръг Бик.
- Защо преби жена ми тъй, че лицето й да се подуе? - запи­тал Вълчата Опашка.
- Не съм я бил - извикало момчето, - не зная за какво гово­риш.
- Лъжеш - казал Вълчата Опашка и бутнал дървото, което
се сгромолясало от върха на скалата. Той надникнал отгоре и
видял как брат му паднал в реката и водата го погълнала. Тога­ва се прибрал, разтурил шатрата си и се отправил към главния лагер. Когато баща му го видял да се задава, придружен само от жените си, го посрещнал с думите:
- Къде е по-малкият ти брат?
А Вълчата Опашка отговорил:
- Той отиде на лов и повече не се върна. Чакахме го четири дни. Сигурно мечките са го разкъсали.

Когато паднал във водата, Вьртящия-се-в-Кръг Бик бил на­пълно зашеметен и течението го носило дълго време по реката, докато накрая заседнал н някакъв пясъчен насип. Недалече от насипа се издигала шатра на Подводни хора (Су'-йе-туп'-пи), в която живеел един старец заедно с жена си и двете си дъще­ри. Той бил много богат - имал сума ти гъски, лебеди, патици и други водни птици, както и голямо стадо питомни бизони. Тези бизони винаги пасели наблизо и всяка вечер старецът ги викал на водопой. Ала той самият и семейството му не ги из­ползвали за храна, понеже ядели само пиявици.

И ето че вечерта, докато си плували в реката, дъщерите на стареца намерили в пясъка мъртвото тяло на Вьртящия-се-в-Кръг Бик; тогава се върнали у дома и съобщили това на баща си, и го замолили да съживи човека и да им го даде за съпруг.

- Вървете, щерки - рекъл гой, - и пригответе четири колиби за потене, а аз ще донеса тялото.

Старецът взел трупа и когато колибите за потене били на­пълно завършени, го внесъл в една от тях. След като напръскал нажежените камъни с вода, той изстъргал голямо количество пясък от Въртящия-се-в-Кръг Бик. После го внесъл в друга ко­либа и Направил същото, после повторил още веднъж; накрая, когато вкарал тялото в четвъртата колиба за потене и изстър­гал всичкия пясък от него, Въртящия-се-в-Кръг Бик оживял, а старецът го извел навън и го оженил за дъщерите си. Сетне дал
на своя зет нова шатра, лък и стрели и много други хубави по­даръци.
А жените сготвили малко пиявици и ги предложили на мъжа си, ала щом ги помирисал, той не могъл да ги яде и ги хвърлил в огъня. Тогава неговите съпруги го запитали каква храна пред­почита.
- Единственото подходящо за хора месо с бизоновото - от­върнал той.
- О, татко - извикали двете момичета, като дотърчали до
шатрата на стареца, - съпругът ни не ще да пипне храна. Той
казва, че единственото подходящо за хора месо с бизоновото.

- Вървете тогава; щерки - рекъл баща им, - и кажете на ва­шия мъж да убие един бизон, ала не взимайте и не чупете никоя от костите, защото аз ще съживя животното отново.

Сетне старецът повикал бизоните на водопой, а Въртящи я-се-в-Кръг Бик прострелял една охранена женска и взел всичко­то месо. А когато изпекъл езика, дал по едно парченце на всяка от жените си и то така им се усладило, че опекли и изяли голя­ма част от месото.

Веднъж Въртяция-се-в-Кръг Бик отишъл при стареца и казал:
- Тъгувам за баща си.
- Как се случи тъй, че да се озовеш мъртъв на онзи пясъчен
насип? - подел старецът. Тогава Въртящия-се-в-Кръг Бик разказал как постъпил брат му с него.

- Вземи това парче сухожилие - рекъл старецът, - и иди да
видиш баща си. Когато хвърлиш сухожилието в огъня, брат ти и жена му ще се свият, ще се сгърчат и ще умрат.
Сетне дал на зет си стадо бизони и много кучета, за да носят товара от шатрата, и разни други неща; а Въртящия-се-в-Кръг Бик взел своите жени и тръгнал да търси баща си.

Един ден, тькмо след залез слънце, те зърнали отдалече го­лемия лагер и решили да разпънат шатрата си на върха на един много висок хълм; бизоните пасели наблизо и били толкова многобройни, че покривали склоновете на цялото възвише­ние.
А хората в лагера гладували и измирали, защото нямали бизони Рано сутринта един човек, чийто син бил умрял от глад, излязъл навън и като видял шатрата на хълма и пасящите край нея бизони, надал силен вик; тогава всички хора наизлезли, погледнали нататък и се уплашили, понеже помислили, че това с Стон'-и-тап-и (Нещо свръхестествено). А мъжът, който бил загубил сина си, казал:
- Животът вече не ми е мил. Ще се изкача до шатрата и ще разбера какво с това.

Щом изрекъл тези думи, всички мъже грабнали лъковете и стрелите и го последвали, а като се покатерили на хълма, бизо­ните просто се отдръпнали от пътя им и продължили да пасат; тъкмо когато наближили шатрата, Вьртящия-се-в-Крьг Вик из­лязъл от нея и хората си казали:
- Ето го онзи, за когото мислехме, че е убит от мечките.
А Вълчата Опашка изтичал към него и възкликнал:
- О, братко, та ти не си умрял. Отиде да събираш пера, а
ние решихме, че си загинал.

Тогава Въртящия-се-в-Крьг Бик повикал брат си в шатрата и хвърлил сухожилието в огъня; а Вълчата Опашка и жена му, която стояла отвън, се сгърчили и умрели.
Сетне Въртящия-се-в-Кръг Бик разказал на баща си всички­те си преживелици; и когато научил, че хората гладуват, напъл­нил устата си с пера и ги издухал навън. При това бизоните се разбягали във всички посоки, а той казал на хората:
- Ето ни храна, тръгвайте да ловувате.
Тогава те много се зарадвали й всеки отишъл да му занесе подарък. Дали му бойни ризи, лъкове и стрели, щитове, копия, бели наметала и множество странни и интересни неща.