сряда, 17 юни 2009 г.

Бил Милър и Танца на Духовете




Искам да отида там, където слепият ще вижда
искам да отида там, където сакатият ще ходи
искам да видя болните излекувани
там, където глухият чува и немият говори

Накъде отиваш, към Танца на духовете, там в снега ?
Къде са всички ваши воини, виждам, че най-сетне
се прибират у дома

исакм да отида там,където мъртвите се вдигат
там, където рисът лежи рамо до рамо с агнето
искам да стоя там, където бог е почитан,
искам да язда насред прерията
към обетованата земя

там, накъдето отивам, няма нужда да надигаш глас
край на глада, ще имаме храна в изобилие
край на оръжията, войните, на омразния шум
единствено Танц на победата, повече няма да вкусваме загуба
там, където няма нищо сторено или изречено,
което не може да бъде простено,
където всяка твоя стъпка
е върху свята земя

Възнесете се от смъртта в земята на живите
където всички изгубени племена
най-накрая са открити

Бил Милър е е известен певец, текстописец, активист, художник и флейтист. Той принадлежи на народа на мохиканите от Уисконсин, но има и германска жилка. ( точното име на племето е махичанук, което означава „Народа на Бурните води“. От ранна възраст Бил се проявил като музикална личност. Запленен от традиционните песни, той получил името Фуш-Я- Хей-Ка, “Птича песен”. “ Не разполагахме с много – спомня си той. В детството ми имаше само гори, пъстърва и едно радио “Зенит”, което хващаше АМ честотите от цялата страна. По цял ден слушах Барбара Стрейзанд, Бийтълс, Стоунс, Б.Б. Кинг, Джими Хендрикс и Боб Дилън. Станах почитател на добрата музика и на емоциите, които са заложени в нея.
На 12 години Бил получава първата си китара. Известно време свири в рок банди, но му омръзва, затова продава електирческата китара и я заменя с акустична. От този момент той се привързва към фолка и музикалното теченеи блуграс, като същевременно се усъвършенства в свиренето с флейта. За флейтата той казва следното: “ С нея, дъхът е този, който говори. Това е инструмент на вярата, на духа.”
Преломен момент в живота му е концерта на Пийт Сийгър, след който той се вдъхновява да зареже училището по изкуство в Милоуки и да се премести в Нешвил, за да преследва мечтата си на певец.
В началните месеци трябвало да се пребори с расистките предразсъдъци на обществото. През годините срещна и други трудности, като най-голямото му изпитание е битката с алкохола, в която в крайна сметка излиза победител.


Сега чрез песните си той се опитва да вдъхне сила на своите сънародници да устоят на процесите на асимилация, очуждение и разпад, които се наблюдават най-вече сред младите поколения.Той се превърна в глас за безгласните, в мост между две сблъскващи се цивилизации. “ Единственото, което искам е да бъдем допуснати да говорим, да скърбим, да се гневим и тогава да ни бъде позволено да простим на нашите потисници. Това би довело до прониконовена духовна трансформация в САЩ и света. Може да се каже, че тези думи са за помиряването, което идва с доблестта.”
С албума “Ghostdance” Бил Милър печели пет приза на Наградите за коренна американска музика през 2000.

Няма коментари:

Публикуване на коментар