Всеки, който е срещал Подиграващия враните описва срещата с него като духовно преживяване. Той е прочут лечител и един от малкото, когото с пълно право наричат “свещен човек”, защото чрез него Уакан Танка рзпръсква своята благодат, която е далеч отвъд лекуването. Подиграващият враните е гадател, чието знание се простира извън нашите сетива. Неговият ум, дух и сърце са в непосредствена връзка с висините и силите, които Уакан Танка е създал и определил да му служат. И все пак, високото му място сред традиционите лакота се дължи най-вече на това, че той никога не се е отдалечавал от обикновения човек. С едната си ръка е в постоянен допир със света на Създателя, а с другата в също толкова неотлъчен допир със своите сънародници и всички останали живи същества. Чрез постоянно емоционално пречистване, той се е превърнал в светеща тръба, чрез която Уакан Танка винаги е благоволял да работи за благото на всичко сътворено.
Това, което не бива да пропускаме, когато говорим за Подиграващия враните е, че от мига, в който още в ранно детство Уакан Танка го призовал да служи, той е бил застъпник на мира сред хората и сам самият „стълб“ на духовния покой. Нито за момент от живота си той не е изпитвал нужда да прибегне до наркотици, алкохол, тежки думи, заплахи или насилие. Да бъдеш край него е като да бъдеш край енергиен източник, чиято успокояваща топлина и светлина те обливат в последователни вълни, превръщайки те по негова воля в пленник.
Не е учудващо, че през последните десетилетия от 1920 до сега, цели потоци от индианци и неиндианци са се стичали да посетят дома на Подиграващия враните в просторните прерии на Южна Дакота и са си тръгвали от там, облагородени от сила, която оставяла следа в тях до края на дните им. Някои отивали само за да го видят и да почувстват силата. Други, усещайки празнина в себе си, отивали, за да разберат как да намерят своя път. Хиляди отивали, за да бъдат изцерени - и това винаги се случвало, било то от душевен, или физичесски проблем. Разбира се, по-голямата част от тази лечителска практика лежи в миналото и това е обяснимо като се има предвид, че Подиграващият враните е постигнал продължителност на живота, двойно по-голяма от тази на днешния средностатистически жител на резерватите Пайн Ридж и Роузбъд. Той е навършил деведесет и седем години, а изгледите са да ги увеличи още. Силата му постепенно е навлязала в неутрално състояние и само част от нея е останала, за да топли него и най-близките му хора. И когато настъпи часът да отпътува със своя последен сън – мимолетният миг преди да бъде събуден и въздигнат от ръката на Уакан Танка – нека присъстващите не се изненадват ако тялото му претърпи необикновена трансформация и се чуе божествен звук, защото това така или иначе е неизбежно.
Наистина ли бях видял цветен дим, огън, животни, птици и всичко останало, или беше илюзия, породена от собственото ми желание. Онзи следобед попитах Подиграващият враните точно това. А той отвърна: “Уакан Танка ми дава силата да накарам всеки човек, който вярва в Уакан Танка, Всевишния, да вижда това, което ми се случва на мен”.
Говореше за мисловно пренасяне и умствена проекция. Това бе от особен интерес за мен, тъй като не беше аспект от вярата, който бях разглеждал задълбочено. Както и да е, на няколко пъти по време на следващите ни срещи щях да стана свидетел на подобно нещо, а в някои от тях той щеше да обърне процеса и да възприеме мислите и картините на това, което се случваше на други хора.
А да! Редно е да ви кажа още, че след като в онзи ден Подиграващият враните се отправи с празни ръце към мястото за молитва, на връщане към дома си той ми връчи четири от перата, които беше взел от черния орел. Щом пристигнахме, ги дадох на жена му, Кейт, да ги прибере. Това е още един аспект от силата на Подиграващият враните – непрестанно чрез силата на умствения процес от нищото се материализираха вещи.
Из "Тайните пътеки на северноамериканските индианци" от Томас Майлс
Няма коментари:
Публикуване на коментар