понеделник, 12 декември 2016 г.

Alone yet not alone - линк за гледане


Ето от този линк можете да гледате един сравнително нов филм Alone yet not Alone

http://123movies.cz/film/alone-yet-not-alone-9441/watching.html

Заслужава си да се гледа заради ей такива актьори като Рон Пинсън в ролята си на делауерския вожд Selinquaw, но като цяло не ми допадна особенно поради следните причини:

- първо филмът е изключително едностранчив в представянето на двата свята. Филм, който цели да покаже индианците като абсолютни диваци, а религията на белите като превъзхождаща хиляди пъти примитивния им светоглед. Белите заселници са представени като мъченици, с вяра, граничеща набожността на йезуитските мисионери и подобно на тях  дори на кладата са преизпълнени с благодарност и любов към Исуса Христа и се обръщат към  измъчващите ги врагове с думите "Прощавам ти" (Тук точно повърнах вечерята си). Филмът си личи, че е поръчков (по инициатива на американска християнска организация)  във абсолютно всеки един момент от сюжета и диалозите, но особено накрая, когато завършва с възторжена музика и внушения за победата на доброто над злото. Завършва по възможно най-гнусния и стереотипен начин, показващ идилията на живота в бялата цивилизация, контрастираща с адското невежество и мъчнотия сред индианците.

- индианците през цялото време говорят хищно и стръвнишки, както помежду си, така и с другите (изключение прави вождът на Ленапе, актьорът Рон, за когото нямам забележки, но за жалост присъствието му във филма е твърде кратко). Всички останали индианци не говорят, а направо съскат, кривят усти и свиват бърни, все едно са някакви ръмжащи диви зверове. Пореден гнусен стереотип и хипертрофия на предразсъдъците.

- французинът, който проявява милост към горящата на кладата лутеранка. Това направо изби рибата откъм тъпня. Много неотговаряща на истината сцена. Намесва се човечецът, който впрочем е съюзник на индианците, отвратен от индианската жестокост, та чак застрелва един от, за да спаси, видиш ли, мъченицата от бавна и агонизираща смърт. Това беше поредната сцена, който трябва да демонстрира благородството на белия човек над примитивизма на индианеца. Да не говорим, че от историческа гледна точка е абсолютно немислимо съюзниците, в случая французите, да си позволят да се намесат по този начин по въпроса с пленниците и да убият човек от иниданците без това да доведе до сериозно последствия за тях и за съюза. На много места в историческите свидетелства се изтъква факта, че никой партньор на индианците не се осмелявал дори за момент да оспори съдбата на заловените от пленници, тъй като това било считано за свърхпроява на неуважение и обида и излагало мирните отношения между двете страни на сериозен риск. 

-  голям тъпан при делауерите с насядали около него хора и съвременен танц от типа "Раунд денс", какъвто показаха за секунди по време на индианския празник, със сигурност не е имало по това време при делауерите.

-  дрехите с малки изключения са повече от ужасни. Ужасно неавтентични колани, мокасини и прически, да не говорим за облеклото на пленените жени. След осиновяването им те носят високи гамаши и ризи като при мъжете-воини. Абсолютно немислимо.

- Друга недомислица. След като ги плениха, потъмниха лицата и ръцете на момичетата. Мажеха ръцете им с някакви бои. Индианките в горите не боядисват и не потъмняват лицата си. Боите, които използват жените са червени точки и линии по бузите, брадичката и челото.  Много смешна и измислена сцена беше как оная старата жена индианка напляска момиченцето веднага след осиновяването затова, че си говорила с другата пленничка. Още по-абсурдно беше накрая, когато ден след избавлението си косата на Барбара изведнъж изсветля и възвърна русия си цвят съвсем в унисон с победата на доброто над злото, светлината над мрака. Изведнъж всичко грейна на екрана и стана едно такова чисто и светло, та даже и кожата на актрисите в унисон с изгряващата надежда.

- главната героиня (Барбара) в ония години да играе лакрос наравно с мъжете е направо кощунство за индианците, които ще гледат филма днес.

- една от пленничките нарича вигвама, на който виси скалпът на бащата (непонятно защо виси там след като само скалповете на много уважавани врагове се пазят), но така де, нарича вигвама "дълъг дом", което е поредна неточност.

- в 21 век, в 2016 година е абсолютно недопустимо за един съвременен филм да присъстват толкова много и толкова зле скалъпени перуки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар