понеделник, 5 септември 2016 г.

Реч на Червения облак, 4-ти юли 1903 (Red Cloud's speech)



източник: http://ulfrden.blogspot.bg/


Моето слънце залязва. Денят ми преваля. Тъмнината ме обгръща. Преди да легна, за да не стана повече, аз ще говоря на своя народ. Чуйте ме, приятели мои, защото сега не е време да ви говоря лъжи. Великият Дух сътвори нас – индианците – и ни даде тази земя, в която живеем. Даде ни бизони, антилопи и елени за храна и дрехи. Ние обхождахме нашите ловни полета от Минесота до Плат и от Мисисипи до големите планини. Никой не поставяше граници пред нас. Бяхме свободни като ветровете и като орела и не се подчинявахме на ничия воля. Сражавахме се с враговете си и пирувахме със своите приятели. Нашите храбреци прогонваха надалеч всеки, който искаше да ни отнеме дивеча. Те завладяваха жените и конете на неприятелите ни. Нашите деца бяха много и табуните ни бяха големи. Нашите стари хора разговаряха с духовете и творяха добра магия. Младежите се грижеха за конете и любеха девойките. Когато спирахме някъде, просто разпъвахме типитата си – никакви къщи не ни ограничаваха. Никой не казваше: “До тази линия е моята земя, от нея нататък е твоята”.

Така живееха нашите бащи и бяха щастливи. Тогава в нашите ловни полета дойде един чужденец – белият човек. Ние му дадохме месо и дарове и му казахме да си върви в мир. Той се загледа в нашите жени и остана да живее в типитата ни. Неговите приятели прокараха пътища през ловните ни територии. Със своите украшения и мъниста той купи девойката, която обичах. Донесе ни маза уакан, тайнственото желязо, което стреля. Донесе ни мни уакан, тайнствената вода, която прави хората глупави. Тогава аз казах: “Белият човек не ни е приятел, нека да го убием”. Нашият вожд, Бичата Мечка, ме засрами пред народа ми. По отношение на белия човек той имаше женско сърце.

Родих се лакота, живях като лакота и ще умра като лакота. Преди белият човек да дойде в страната ни, лакота бяха свободен народ. Те имаха свои собствени закони и се управляваха сами – така, както беше най-добре за тях. Бяха независими и щастливи. Тогава те избираха приятелите си и воюваха с враговете си. Тогава мъжете бяха смели и можеше да им се вярва.

Белият човек дойде и ни отне земята. Постави ни граници и създаде закони за нас. Не бяхме питани какви закони искаме да следваме. Белият човек направи законите според своето желание и ни задължи да ги спазваме. Това не е добро за индианците.

Белите хора се опитаха да направят и самия индианец бял човек. Да действаме и мислим като бели хора е толкова възможно, колкото и тъмната индианска кожа да стане бяла! Белият човек взе земята ни и унищожи нашият дивеч, та сега ние трябва да ядем храната на белия човек или да умрем.

Президентът ни даде обещания. Пълномощниците, които ни прати, ни обещаха да ни обличат и хранят, ако позволим на белите хора да ни вземат земята, въпреки че ние искахме да се храним сами. Ние, старите индианци, казахме на пълномощниците, че ще се сражаваме за конете и жените си и че искаме да ловуваме за нашата храна и облекло, а не да копаем земята, за да растат от нея храни и дрехи. Казахме им, че Таку Уакан, свръхестествените сили, са дали на лакота бизона за храна и облекло. Ние им казахме, че нашите земи са там, където броди бизонът. Казахме, че земята на бизона е земя на лакота. Ние им казахме, че бизонът трябва да притежава земята си и лакота трябва да имат бизони.

Сега там, където бродеха бизоните, са издигнати стълбове с опъната между тях тел. Те маркират територията, в която белият човек работи и се поти, за да изкара прехраната си от земята. На мястото на бизоните има говеда, за които трябва да се грижиш, за да останат живи. Там, където лакота можеха да яздат свободно от изгрев до залез слънце дни наред все по собствена страна, сега трябва да вървим по пътища, направени от белия човек – а когато прекосяваме границите, които белият човек ни е определил, той ни казва: “Вие не можете да ходите в земите извън определените пътища”.

Казват ни, че ние сме индианци, а те са бели хора и към нас трябва да се отнасят различно спрямо белите. Това е истина. Но белият човек трябва да каже как да се отнасят към него и индианецът трябва да каже как да се отнасят с него. А това не е така. Белият човек казва как да се отнасяме с белите и пак белият човек казва как да се отнасят с лакота, а на самите лакота не се позволява нищо да кажат по този въпрос. Пълномощниците, пратени от президента, ни казват, че белите хора знаят кое е най-добро за нас. Как е възможно това? Никой бял не е роден индианец – тогава как може да разсъждава така, както индианецът разсъждава? Пълномощниците ни обещаха, че нашите деца ще бъдат образовани, за да станат мъдри и да мислят като бели. Много от децата ни бяха в училищата, но те са родени от индиански родители и мислят като своите родители.

Нашите деца не могат да забравят собствения си народ, докато старите хора им разказват за времената, когато лакота се движеха през земите си свободни като ветровете и никой не можеше да им каже: “Отиди там или стой тук”; за времената, когато човек не се потеше, работейки на едно място; за времената, когато да ловуваш бизони и да защитаваш типито си бяха всичките грижи, които имаш; за времената, когато смелите печелеха уважение и известност на бойната пътека. Тогава децата ни пеят индиански песни и искат да бъдат такива, каквито са били лакота, а не каквито са белите хора.

Свещениците и проповедниците ни говорят, че сме живяли грешно преди появата на белия човек между нас. Чия грешка е това? Ние живяхме праведно – така, както мислехме, че е правилно да се живее. Трябва ли да бъдем наказвани за това? Не съм убеден, че това, което ми казват тези хора, е истината. Като дете вярвах, че Висшите Сили (Таку Уакан) са могъщи и вършат странни неща; тогава аз можех да ги омилостивявам и да печеля тяхната благосклонност. Тогава те можеха да ме пазят или да ме накажат; тогава те можеха да бъдат добри приятели или опасни врагове.

Бях научен, че Уи (Слънцето) е Великата Тайна (Уакан Танка), че то е Висшата Тайна (Йотан Уаканту) и че е нашият Праотец (Тункашила), и народът ми се обръща към него като към баща (Ате). Това ми бе казано от мъдрите хора (Уичаша Ксапа) и шаманите (Уичаша Уакан). Те ме научиха, че мога да спечеля милостта на Силите, като бъда благ с народа си и смел пред неприятелите; като говоря истината и живея храбро; като се боря за хората си и техните ловни полета. Те ме научиха, че Таку Шканшкан (покровител на движещите се неща) е Уакан Танка; че Инян (покровител на неподвижните неща) е Уакан Танка; че Уакинян е Уакан Танка; че Татанка е Уакан; че Анук Ите е Уакан на злото; че Хейока е Уакан на злото; че Иктоми е Уакан на злото. Тези неща се казваха преди Танца на Слънцето. Лакота вярваха в тях и живееха така, че да спечелят закрилата на Висшите Сили (Таку Уакан). Шаманите можеха да лекуват болестите с помощта на Добрите Тайни (Уакан Уаще) и да прогонват Лошите Тайни (Уакан Шича). Двукракият (Легендарната Мечка) учеше лакота кои билки и лекове са добри. Когато лакота вярваха в тези неща, те живееха щастливо и умираха удовлетворени. Какво повече от това може да ни даде белият човек? Таку Шканшкан е близък с духа ми (Наги) и когато умра, ще отида при него. Тогава ще бъда с предците си. Ако това не е в раят на белия човек, аз ще бъда доволен. Уи е мой баща. Великата Тайна на белия човек надделя над него, но аз ще му остана верен.

Сенките пред мен са дълги и мрачни. Скоро ще легна, за да не се изправя повече. Но докато душата ми е с моето тяло, димът от дъха ми ще бъде отправен към Слънцето, защото то знае всички неща и знае, че аз все още съм му верен.

Махпия Лута (Червеният Облак), 4 юли, 1903 г.

Из: James R. Walker, “Lakota Belief and Ritual”.


Няма коментари:

Публикуване на коментар