вторник, 7 юни 2016 г.

Индианска вечер за деца в Американския център към Столичната библиотека (Indian evening)


Сега да ви разправям. Много се забавлявахме с децата на техния празник 1-ви юни. Запознахме ги с различните културни зони, с някои индиански езици, прочетохме легенда за връзката между хора, животни и духове, пяхме индиански песни, танцувахме и се смяхме. Всичко хубаво. Накрая едно момче, видимо на около 11 години, се приближава към мен, мисля си, че и то ще иска да си правим групова снимка. Момчето обаче изважда телефона си, обръща го с гръбчето и ми го натирва почти под носа : „Я виж, какво имам тук?“ Отдръпвам леко назад глава, че да се събере фокусът ми и в тоя момент пред погледа ми се оформя изображението на секси манга героиня с ослепително бяла кожа, вирнала полуголото си, осеяно със слънчеви зайчета дупе, на което се мержелее нещо като фино парче плат - прашка. 
„Уау, браво на теб“ – викам му аз. „Поне да беше дупето на Покахонтас“ наум ми бе да му кажа, ама си замълчах. 

Да, времената се менят, идеалите също. 











Няма коментари:

Публикуване на коментар