вторник, 7 юни 2016 г.

Отново за сънохващача (About the dream catcher)


от Black Wolf

Сънохващъчът (на англ. dream catcher), наричан още „капан за сънища” е пан-индиански ритуален (нерядко псевдоритуален) обект с любопитен произход и преосмисляне на значението му в съвременността.

В наши дни той се е превърнал в един от разпознаваемите за масовата публика символи на “native spirituality” и псевдошамански практики.

Ню-Ейдж широко експлоатира този символ, превръщайки го в шарен предмет с разнообразна форма, изработен от различни материали, произволно украсен с пера от различни птици и всевъзможни дрънкулки.

Какво всъщност представлява сънохващача, откъде произхожда и как би могъл да бъде използван?

Той е бил ритуален обект на някои групи от народа оджибве (анашинабе), който се е използвал за закрила на малките деца и най-вече се е прикрепвал към бебешките люлки.

Съществуват и бойни щитове, изработени като мрежа на паяк, но това е свързано с военните медицини и е друга тема.

По идея сънохващача задържа (хваща) лошите сънища и пропуска само добрите и благотворните. За индианците сънищата са също толкова реални както и ставащото наяве, а „лошите сънища” всъщност са проява на действията на зловредни сили, които трябва да бъдат възпрени (уловени) по различен начин, вкл. И чрез сънохващача.

В средата на 20 в. този предмет се разпространява и сред други индиански народи, които по принцип не са го използвали до този момент. Става пан-индиански символ и започва да се разпространява най-вече като сувенир.

За да работи един сънохващач, той трябва да отговаря на определени принципи относно материалите от които направен, начина на изработка и НАЙ-ВЕЧЕ НАЧИНИТЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ.

Материалите въплъщават силите на СЪЩЕСТВАТА, от които те са взети. Сънохващачът се изработва от естествени материали – дърво, кожа, сухожилия и перо от нощна птица. Украсените с кокоши, папагалски и пр. пера са просто нелепи.

При изработването на сънохващача също има много неща, които ако не са спазени го превръщат просто в любопитна дрънкулка. Самият майстор би следвало да е сънувач. Когато се прави сънохващач всеки негов елемент се изработва със съответните молитви, с принасяна не съответни дарове, изпълнение на съответните песни. Така сънохващачът става наистина магически предмет.

И накрая използването. Това не е украшение, което да виси над главата ви непрекъснато. Той трябва да има свещен вързоп, когато се вади да се пречиства чрез опушване, човек следва да се настройва преди да го използва.

По този начин сънохващача работи, а не е просто екзотичен сувенир.
Един хубав материал за сънохващача:


http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/almanach/broj1/dream.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар