Днес се навършват 25 години от създаването на Орловия кръг - единствената българска организация, обединила лекари,учители,писатели, редактори, фотографи, търговци, бижутери, занаятчии и въобще хора с всякакви професии и интереси в общото им желание да изследват историята и традициите на коренните народи от Северна Америка.
Питат ме какво точно ме е вдъхновило по индианските пътеки, а аз осъзнавам, че за тия неща няма точен отговор. Може ли щастливият да не се усмихва? Може ли славеят да не пее? Може ли тревата да не расте, когато семето вече се е пукнало във влажната почва? Може ли планинският ручей да не тече, когато ледниците вече са се разтопили? Може ли огънят да не гори, когато сухите съчки вече са в огъня? Може ли художникът да не рисува, когато картината вече е пленила съзнанието му?
Не може...както не може да си влюбен и да не обичаш. Две неща никога не съм търсел целенасочено, а те сами дойдоха при мен и на мига легнаха на своите местенца, там в гънките на сърцето. Ей така ме понесоха, съвсем естествено, както идва пролетта и нахлува любовта.
Първото е срещата с Орловия кръг през 2000 година, второто е специалност Индология през 2003 г.
Първото, Орловият кръг и Червеният път, ме връщат към първичната дивост, в която човек и природа са едно. Както казват дядовците от онова време животът е "светлината на светулка в нощта, дъхът на бизона в студа, стапящите се на залеза сенки на тревите."
Научи ме, че светът е съвършен в своето привидно несъвършенство и че така наречената тъмна страна учи човека на също толкова важни неща, колкото и неговата светла страна. Научи ме да мисля за седем поколения напред, да вървя нежно по земята, защото тя принадлежи на децата ни, а ние сме я взели назаем.
Второто, Индологията, тя ме срещна и сближи със света наоколо. Направи така, че да срещна своята половинка, да обикна Индия, хората и езиците там и да процъфтявам в същността си, правейки и работейки тези неща, които обичам, умея и искам да върша.
Добри пътеки на кръга!
Няма коментари:
Публикуване на коментар