Гордите и непреклонни каяпо (Kayapo people)

„Едно време мъжете бяха мъже- каза вождът Ромни – Възпитавах ги да бъдат воини;не се бояха да умрат. Не се страхуваха да подкрепят думите си с действие. Изправяха се срещу пушките с лъкове и стрели. Загинаха много индианци, но и много от белите. Това ме е изградило – войнската традиция. Никога не съм се боял да кажа в какво вярвам. Никога не съм се чувствал унизен пред белите. Те трябва да ни уважават, но и ние тях – също. Още мисля, че войнската традиция е жива. Каяпо ще се бият отново, ако бъдат застрашени, но аз съветвам моя народ да не търси битки.“

В януарския брой на българското издание на National Geographic излезе много добър материал за гордия народ на каяпо, от който предлагам няколко откъса.

                                        *    *     *

    На пръв поглед Kинджам е същински рай. И може би е така. Но историята на народа каяпо едва ли е протекла в пасторална идилия, незасегната от преследванията и болестите, поразили всяко туземно племе в Северна и Южна Америка. През 1900 г., 11 години след основаването на Бразилската република, каяпо наброявали около 4000 души. С нахлуването на миньори, дървосекачи, събирачи на каучук и фермери в пределите на Бразилия, мисионерски организации и правителствени се заели да „умиротворят" местните : на, подкупвайки ги с търговски стоки като платове, метални съдове, мачетета и брадви. Често пъти тези контакти непреднамерено пренасяли шарка и други болести сред хора, които нямали естествен имунитет. До края на 70-те години, след прокарването на Транс-амазонската магистрала, населението се било стопило до около 1300 души.

  

Само че въпреки ударите те така и не се предали. През 80-те и 90-те години каяпо се обединили под ръководството на легендарно поколение водачи, които впрегнали потенциала на своята воинска култура, за да постигнат политическите си цели. Лидери като Ромни и Мекарон-Ти организирали протести с военна точност, започнали да упражняват натиск и дори да убиват хора, навлезли без разрешение в земите им. Военните отряди на каяпо прогонили незаконните собственици на чифлици и златотърсачи, като понякога им поставяли ултиматум: да напуснат земята на индианците до два часа или да бъдат убити на място. Воините установили контрол върху стратегическите точки на преминаване на реките и въвели патрули по границите; взимали заложници; изпращали заловените нарушители обратно в градовете без дрехи.

    В борбата си за автономия и контрол над собствената им земя водачите от тази епоха научили португалски и успели да привлекат на своя страна природозащитни организации и знаменитости като рокзвездата Стинг, който пътувал заедно с вожда Ромни (известен още като Раони). През 1988 г. каяпо помогнали в новата бразилска конституция да бъдат включени права за коренното население и в крайна сметка осигурили юридическо признаване на своята територия. През 1989 г. протестирали срещу язовирния проект Ка-рарау на река Шингу, който щял да наводни части от земята им. Първоначалният план, предвиждащ шест язовира в басейна на реката, бил изоставен след масови демонстрации, на които природозащитни организации се присъединили към

каяпо в т.нар. Алтамирски митинг. „На протеста в град Алтамира през 1989 г. водачите на каяпо по блестящ начин претвориха воинската традиция на каяпо в традицията на медийния спектакъл от XX век - казва антропологът Стефан Шуорцман от Фонда за защита на околната среда. - Те промениха условията на обсъждане."

  Първите срещи на каяпо с мърлявите бразилски банкноти довели до създаването на тяхната изразителна дума за “пари” -пи-о-каприн, или “тъжни лицста”. Тъжните листа ставали все по-значима част от живота на каяпо – особено в селата, близки до градовете по бразилската граница. В тяхното село Туреджам близо до Тукума замърсяването от сечищата и отглеждането на добитък е съсипало риболовните райони и не е рядкост да видиш каяпо да пазаруват в супермаркетите сапун и замръзени пилета.

      Въпреки древния вид на традиционните селища на каяпо, някои придобивки направо биха смаяли предците на вожда Пукатире: генератор в изградения от държавата медицински пункт; редица слънчеви панели зад ограда от бодлива тел; сателитни антени, монтирани върху палми с отсечени клони. Няколко семейства имат в сламените си колиби телевизори и с удоволствие гледат записи на собствените си церемонии и бразилски сапунени сериали.
  

    Но от пушките и алуминиевите моторни лодки до страниците на Фейсбук, каяпо демонстрират удивителна способност да усвояват технологиите и практиките на бразилското монетарно общество, без да накърняват същността на собствената си култура. Започнали да използват видеокамери, за да записват своите церемонии и танци, както и разговорите си с държавните чиновници. За ужас на някои природозащитници, през 80-те години неколцина селски вождове влезли в сътрудничество със златодобивни компании, а през 90-те сключили концесии за добив на махагон -съглашения, за които по-късно съжалявали и които в по-голямата им част са вече минало.

  

  Преди всичко каяпо се научили да се организират и да загърбват някогашните си дрязги, за да преследват заедно общата си цел. Затова са и може би най-богатото и най-влиятелното от общо около 240-те коренни племена, останали в Бразилия. Техните обреди, родствени връзки, амазонска езикова общност Хе, познанията за гората и представата за единство между хората и света на природата остават непокътнати. И което е може би най-съществено - запазили са земята си. „Каяпо не прекрачват прага на XXI век като победен народ - каза ми Зимърман. - Те не се подценяват. Не са загубили усещането какво представляват."