вторник, 18 февруари 2014 г.

Мато Топе или Четирите Мечки (1795-1837)


    „Приятели, чуйте моите думи! Откакто се помня винаги съм обичал белите хора. Още от детство си общувам с тях и никога не съм им направил нищо лошо. Напротив - винаги сьм ги закрилял от враждебността на други индианци. Белите не могат да оспорят това. Мато Топа никога не е оставял някой от тях гладен - много пъти те са получавали от ръцете ми храна, вода и топли завивки от бизонова кожа. Бил съм готов дори живота си да пожертвам за тях - те и това едва ли могат да отрекат. Направих за белите всичко, което един индианец може да стори за тях - а те ми се отплатиха с неблагодарност! Преди не бих го казал, но сега го знам - белите са глутница кучета без сърца! Те ме измамиха - винаги сън ги смятал за приятели, а се оказаха най-големите ми врагове! Сражавал съм се в много битки, често съм бил раняван, но раните, получени в бой, са достойни. Погледнете ме сега - целият съм в гнусни язви и струпеи! Белите ми направиха това. Приятели, вие знаете, че Мато Топа не се страхува от смъртта. Ала сега аз ще умра с толкова обезобразено и проядено лице, че дори вълците в равнини те ще се уплашат от него. Като видят лицето ми, те ще си кажат: „Ето го Четирите Мечки - приятелят на белите хора!" Чуйте добре моите думи, защото сега ви говоря за последен път. Спомнете си за вашите жени и деца. братя и сестри, за приятелите си и за всички скъпи за вас хора! Те до един са мъртви или умират и лицата им са разядени от болестта, която ни донесохa тези бели кучета…Не забравяйте това, обединете се и нека от белите не бъде оставен нито един жив! Мато Топа ще поеме своя дял…”
  
(последната реч на вожда Четирите Мечки, юли 1837)



Известният художник, съвременник на манданския вожд, Джордж Катлин казва за него: „Той е най-удивителният мъж сред всички живи индиански вождове, които познавам”. Портретът, който той му прави става по-популярен дори от самата личност на вожда. Освен с портрета Катлин се сдобива с много важна и скъпа реликва лично от Мато Топе - бизонова наметка с пиктограми, изобразяващи геройските дела на вожда. Подвизите му били многобройни, а както самият Четирите Мечки изрично подчертава: "Един истински воин не би рискувал честта и славата си, като си позволи да изобразява на бизоновата наметка дела, които не е извършил."

     Друг изключително впечатлен от личността на Мато Топе бил Александър Максимилиан - немски изследовател, етнолог и натуралист - според чиито думи вождът на манданите бил "най-изтъкнатият и достоен боец на племето". Максимилиан купува от вожда друга бизонова наметка, върху която също били изобразени геройските дела на Мато Топе и която била особено скъпа на вожда за това, че пазела спомена за отмъщението му над врага, погубил живота на неговия брат.


     Един от подвизите, който присъствал и върху наметалото, била срещата на Мато Топе и още двама мандани с четирима шейени на коне - най-ожесточените им врагове. Тъй като вождът на шайените видял, че враговете им били пешаци и че по този начин битката не би била равностойна, ездачите слезли от конете си и чак тогава двете групи се нахвърлили една срещу друга. Двамата водачи стреляли един в друг. Никой не улучил. Тогава хвърлили пушките си и бьрзо посегнали към хладното си оръжие. Шайенът, едър и силен мъж, извадил първи ножа си, а Мато Топе - своя томахок. Врагът му щял да го прониже с ножа, когато Мато Топе хванал острието с гола ръка и отклонил атаката, след което стоварил томахока си върху главата на врага. Шайените се разбягали.
   
По думите на Максимилиан Мато Топе бил не само смел и благороден, а и отдавал голямо значение на хубавите дрехи. В дневника си той съобщава, че почти всеки път, когато му ходел на гости, вождът бил с различни пищни одежди. „Суетен като повечето индианци, този мъж стоя неподвижно цели няколко дни, на което се дължи успехът на неговия портрет". Думите му са подкрепени от следното описание: „Мато Топе носеше в косите си дървен нож, целият оцветен в червено и с размерите на човешка длан. Шестте дървени боядисани в червено, синьо или жълто пръчици, закрепени на горния край на косата с жълта игла свидетелстваха за многото рани от куршуми, които бе получавал. За рана от стрела той закичаше в косите си разцепено перо от крилете на дива пуйка. На тила си носеше голям сноп от жълти, а на челото оцветени в червено бухалови пера. Лицето му беше боядисано наполовина в жълто, наполовина в червено, а тялото - в червено-кафяво с тесни безцветни ивици. От раменете се спускаха 17 жълти ивици, които обозначаваха делата му, а лявата страна на гърдите му стоеше жълт отпечатък на човешка длан, което недвусмислено казваше, че вождът е взимал пленници. Един толкова нагизден боец се нуждае от повече време за тоалета си и от най-елегантната дама от Париж, за която може да се сетите."



   Жалко само, че краят му бил така ненавременен и трагичен - вождът умира през 1837 г. от едра шарка на 42-годишна възраст, след като цялото му семейство измира пред очите му от същата коварна болест. Епидемията е ужасяваща. От цялото селище с население 1600 души оцеляват едва 125. Някои европейци, сред които и Катлин, лансират версията, че Четирите Мечки преодолява шарката, но не пожелава да продължи да живее след смъртта на всичките си близки и практически се самоубива, като се затваря в опустялата си земна къща и престава да яде и да поема течности.





Възстановка на дрехите и регалиите на известния мандански вожд Мато Топе, направена от Майкъл Лошата Ръка по портрета на вожда, нарисуван от Карл Бодмер през 1834 г.


Бизоновата роба с пиктограми, изобразяващи подвизите на вожда от музея в Берн, Швейцария

Няма коментари:

Публикуване на коментар