„Трябва да бъдеш от полза на своите събратя и затова те съветвам да постиш. Дядото, който стои по средата (огънят) дава безброй дарове. Опитай се да донесеш един от тях. Опитай се да накараш дядовците, военните вождове (става въпрос за духовете на войната), да се смилят над теб (да те благословят). Тогава един ден, когато вървиш по пътеката на своя живот, ще знаеш какво да правиш и как да се справяш с препятствията. Без тревога ще постигаш целта си. Ще имаш с какво да се гордееш, защото ще си го заслужил. Затова ти казвам, лиши се от вода (пости), бъди с готовността да умреш и те ще ти дарят благословята си. Ако не износиш ходилата си ( често да ходиш бос до колибата за пост), ако не очерниш лицето си ( с въглен, отново имплицира поста), услията ти ще бъдат напразни. Даровете се печелят не без усилие. Направи така, че някои от духовете, създадени от Земетвореца да се смилят над теб. Ако нямаш силен дух, никой няма да те уважава. Всички ще ти се подиграват.
Не е добре да умираш в селището. Не оставяй жените да отпътуват преди теб, не умирай от старост, а на бойната пътека. Затови пости, сине. Ако не си получил знание, един ден ти и жената ти ще се късате от завист, когато другите воини се връщат с дарове и трофеи от бойната пътека. С благословията не на един, не дори на двадесет духове можеш да отидеш на боен поход. Трябва да имаш подкрепата на всички - тези на земята, онези, които Земетворецът застопорил в четирите посоки и онези под земята, онези във водите и всички онези навсякъде около нас, от Носещия болести, от Слънцето и Луната, от деня и ноща, въобще от всички, които са отговорни за войната. Затова пости, сине. Пости!..“
Уроците на един баща уинебаго към своя син, извадка от Autobiography of a Winnebago на Paul Radin
Няма коментари:
Публикуване на коментар