Фритьоф Шуон и индианците

превод: Black Wolf
картини: Фритьоф Шуон

Фритьоф Шуон (1907-1998) принадлежи към кръга на т.нар. филисофи-традиционалисти, включващ такива имена като Рене Генон, Ананда Кумарасвами, Юлиус Евола, Т. Буркхард и др. Шуон едновременно е метафизик, богослов, философ, специалист по сравнително религиознание, изследовател на традиционното изкуство и цивилизации и критик на съвремения свят не само в практическия, но и във философския му аспект.

 Интерес за нас представлява фактът, че Шуон се среща с индианската традиция. Това е доста дълга история и може би тук голяма роля играе по-големия му брат Eрих Шуон (приел посвещение в ордана на Трапистите под името отец Гал), който е бил мисионер в Америка и се е познавал с много индианци, вкл. Черния Лос. Така или иначе, Шуон прави няколко дълги посещения в Америка, общува тясно с Томас Жълтата Опашка, с Бен Черния Лос и бива осиновен от вожда Джеймс Червения Облак.  Шуон в течение на дълги години е близък с Джоузеф Ейпс Браун и Майкъл Фитджерълд, превежда на френски език. „Говори Черният Лос”, рисува индианци, на които посвещава множество текстове...

 По-долу съм превел част от статията „Свещената Лула на амерериканските индианци”, която представлява глава 11 от книгата Language of the Self. Madras: Ganesh, 1959.

 "Както видяхме, Природата (ландшафта, небето, звездите, стихиите, дивите животни) се явява необходима опора на индианската традиция и нейната роля е подобна на ролята, която в другите религии играят храмовете; всички ограничения,
наложени на Природата чрез изкуствени, тежки, равнодушни деяния (ограничения, които са наложени също и на човека, защото той е станал роб на посочените деяния), са по същество светотатство, дори „идолатрия” (идолопоклоничество), и носят в себе си семената на смъртта. Резултат от такъв мироглед е трагедията на индианците в истинския смисъл на тази дума: под трагедия се разбира безизходна ситуация, възникнала не поради случайно стечение на обстоятелствата, а поради фаталния сблъсък на два принципа. Гибелта на индианската раса е трагедия, защото за червенокожия има само две възможности – да победи или да умре; поради духовната основа на тази алтернатива участта на индианците придобива аспект на благородство и мъченичество. Индианците са претърпели поражение не просто затова, че са се оказали по-слабата страна; това е станало защото те са олицетворявали един дух, несъвместим с комерсиализма на белия човек. Тази велика драма може да бъде изобразена (дефинирана, определена) не само като борба между една материалистична и една рицарска и духовна цивилизации, но също и като борба от една страна между градската цивилизация (в строго човешкия и порочен смисъл на тази дума, с произтичащите от нея измама и раболепие) и от другата царството на Природата, разглеждана като величествено, чисто и безпределно одеяние на Божествения Дух. Именно от тази идея за крайната победа на Природата (крайна, защото е изначална) индианците, които са съхранили верността към предците, черпят своето неизтощимо търпение пред лицето на сполетелите ги беди. Природата, като въплъщение на която те чувстват себе си и която едновременно е тяхно светилище, в крайна сметка ще победи този изкуствен и кощунствен свят, защото тя е Одеждата, Диханието и Ръката на Великия Дух.""