неделя, 18 март 2012 г.

”Познавай своята култура и я живей”



превод: Христина Илиева

В религията на лакота Черните хълмове са най-свещените от всички места. Близо до тези хълмове, в резервата „Пайн Ридж”, живее Шарлът Черният Елен, правнучка на известния духовен водач на лакота Никълъс Черния Елен*, чиито думи били записани от Джон Нейхардт в книгата “Говори Черният Елен” (1932) – излязла на български език под заглавие “Един велик шаман говори” (1995).

Бащата на Шарлът е Хенри Черният Елен, единственият син на Бен Черния Елен, чийто баща бил Никълъс Черният Елен. Нейн прадядо по майчина линия бил Малък-голям-човек. Шарлът съхранява лулата, която някога принадлежала на другия й прадядо Джон Кухия Рог – свещен човек, който публично върнал Танца на Cлънцето. Шарлът Черният Елен е родена в резервата „Пайн Ридж” през 1951 г. До първи клас тя говори единствено езика на лакота. Но когато започва училище, семейството й я насърчава да учи английски. “Казаха ни да изучим английския по-добре и от белите,” разказва тя, “така че никой да не може да ни излъже на език, който не познаваме.”

Племето на Шарлът Черния Елен е лъгано многократно и преди. Правителството на САЩ обещало на сиуксите, че техните свещени планини – Черните хълмове – никога няма да им бъдат отнети. Когато обаче през 1874 г. в Черните хълмове е открито злато, правителството нарушава обещанието си и налага своя контрол върху областта. Днес, Шарлът Черният Елен води кампания за връщане на тези земи обратно на племето й. Чрез работата си тя известява хората за съдбата на Черните хълмове, за важността им за сиуксите и договорите, нарушени от правителството на САЩ.
Така че Шарлът Черният Елен е не само активист за правата на коренните американци, учен-експерт в традициите на лакота и модерните технологии, но също така и главният адвокат на лакота – нейната най-пламенна кампания е тази за връщането обратно на нейния народ на Черните хълмове, издигащи се над околните равнини в Южна Дакота.

“Нашето име за Черните Хълмове е
Wahmunka Oganunka Inchante. Inchante означава “сърцето на”. А израза Wahmunka Oganunka превеждам като “всичко, което съществува”, тоест името на езика на лакота означава “Сърцето На Всичко Съществуващо” – всичко материално, всичко духовно. Това е центърът на вселената.”
В своите последни години, прадядото на Шарлът, Никълъс Черният Елен изкачил най-високия връх на Черните хълмове – връх Харни (приблизително 2170 м.). Tам той отправил молитви към своите прадеди, както е записано в книгата “Говори Черният Елен” и разказано от Джон Нейхардт през 1932 г.
“Чуйте молитвата ми, така че моят народ да може отново да се завърне в Свещения Обръч и да открие Добрия Червен Път, Дървото-закрилник,” молил се той. “О, Духове, помогнете на моя народ да живее!”

Шарлът казва: "Това, за което Черният Елен наистина е призовавал, не било някаква метафорична идея за небесен рай, а за това да сме свободни да бъдем лакота и да живеем по начина, на който сме учени да живеем. За мен обратната точка дойде, когато почина баща ми. Аз пазих духа му за себе си, както и спомена за него. Влязох на бойното поле, от което връщане няма, без значение каква е цената. Съзнателно изживях какво означава подобна отговорност и знаех, че не мога да стоя отстрани и просто да бъда обикновена индианка, живееща в резерват.
Връщането на Черните хълмове на народа на сиуксите е началото на глобалното изцеляване за децата на Земята. Духовното възвръщане на Черните хълмове трябва да се случи преди материалното възстановяване на собственост. Не става въпрос само за участие в нашите церемонии и начин на живот, но и за символиката, и за това, което е значимо за нас. Ако не успеем да си върнем Черните хълмове в рамките на нашия живот, децата ни са подготвени да продължат битката.”


Личното мнение на Шарлът Черния Елен относно успеха на репатрирането е, че “ще се наложи следващото поколение да свърши тази работа. В момента Конгресът е настроен крайно враждебно срещу коренните народи.” Но с характерния си пестелив начин на изразяване, тя повтаря надеждата и на своя прадядо, че “може да остане за нашите деца или дори внуци, но ние никога няма да се продадем. Това възнамерявам за своя живот.”
За да запази живо културното си наследство, Шарлът е предала на децата си лакотския език и религия. “Казано ми бе, че моето поколение ще вземе своите собствени решения, за да остане лакота, или ще избере да си отиде,” пише тя. “Сигурна съм в успеха на съхраняването ни като народ.”

Шарлът Черният Елен говори с прости, пестеливи, красиви думи. “Познавай своята култура и я живей.” Но тази индианка от племето на оглала лакота говори също и с нотка на открито неподчинение, сякаш е видяла множество престрелки и е оцеляла след много битки. Освен това, в гласа й има и следа от смирение, сякаш родовата й памет си припомня безбройните преодолени снежни бури и дебненето на стотици бизони.
Шарлът Черният Елен притежава диплома по микробиология и юридически докторат от Университета в Колорадо. Работила е като адвокат към Обединените Нации, била е юридически съветник на Националния Конгрес на Коренните Американци и е работила на длъжност към Националната Научна Фондация. Освен това, Шарлът Черният Елен е политически и еко-активист и е смятана за един от най-изтъкнатите авторитети относно историята, религията и културата на лакота. Cрещала се е със световни лидери и е представлявала Сиукската нация на много световни форуми. Шарлът може би е най-известна с обединяването на технологии и традиции, наука и духовност. Чрез този метод тя е съставила план за създаване на Племенна Агенция за защита на природните ресурси в резервата “Пайн Ридж”. Също така, Шарлът е изготвила модел на полицейско управление по подобие на традиционното воинско общество на лакота.

“Ние сме били воинско общество и това е ограмна част от нашата култура. Имаме израз, че тези, които не са страхували от нас, са ни мразили; и ние много сме се гордеели с факта, че всички или са ни мразили, или са се страхували от нас. Хората от племето крии разказвали в своите истории: “Когато кроу идваха на бой, ние изпращахме малките си момчета да се бият с тях. Когато манданите идваха да се бием, изпращахме възрастните си мъже. Когато обаче сиуксите идваха на бой, ние боядисвахме лицата си за смърт и се приготвяхме да умрем.”

Освен това, Шарлът Черният Елен е изучила подробно и церемонията Танца на Бизона, за да изработи програмата за опазване на дивите животни в нейния резерват “Пайн Ридж”, надвишаващ 8000 кв. км.

“Когато изпълняваме Танца на Бизона, ние се превръщаме в самия бизон,” обяснява тя. “Когато убиваме и изяждаме бизона, той продължава да живее в нас; така че ние сме длъжни да му осигурим пребъдещ живот. На този принцип действа и програмата за опазване на дивите животни,” казва Шарлът Черният Елен. “Когато сме напускали местата, на които сме лагерували, ние сме засаждали нови дръвчета там. Ние сме се грижели за земята. Именно доброто й стопанисване е позволило на бизоните да продължават да живеят. Защото само чрез живота на бизона сме съществували и ние.”

Името на Шарлът Черния Елен на езика на оглала лакота е Пте Токахеуин Ска (Pte Tokahewin Ska) и означава Движещата Се Различно Бяла Бизонова Жена (White Buffalo Woman of Different Motion). Непривично – и духовен човек, и учен, – Шарлът е единственият коренен северноамерикански учен, на чието име е кръстен научен метод за събиране на данни – правилото на Черния Елен. Този похват използва научна техника, за да потвърди верността на традиции, предавани словесно, и e роден от стремежа й да набави научни данни относно митологията на лакота.
“Аз много държа на това хората да познават културата си,” казва Шарлът Черният Елен. “Ние не сме европейци, така че европейските модели не са подходящи за нас; те не взимат предвид различната култура на различните хора. Ето защо смятам, че като коренен народ, ние сме длъжни да знаем и да гледаме към нашите собствени учения, към нашите собствени церемонии и собствените ни разбирания и да ги внесем в модерното общество – защото нашата култура не отхвърля технологиите и не забранява модерните изобретения в света, в който живеем.”

Шарлът Черният Елен казва още, че за оглала лакота звездите диктуват церемониите, законите и самия живот. “По същия начин, луната и годишните сезони определяли кога, къде и как дедите ни да садят, да събират реколтата и да ловуват.
Нашите закони са добри единствено ако ги спазваме. Култура ни съществува само ако на лице се вижда реално продължение на всичко – ритуалите, необходимата активност в общността и нейното поддържане – да бъдеш себе си. Само това да си легнеш вечер в леглото, не те прави лакота. Ти трябва да вземеш съзнателно решение, което изисква действие и твърдост.”

”Искам моите деца да изпитат радостите на живота в индианско семейство. В него те ще имат свобода, каквато няма да открият в града. Тук те няма да живеят в духовна и културна нищета.”

--------------

* Черният Елен или Хехака Сапа (1863-1950), често името му неправилно се превежда като Черния Лос. Свещен човек, визионер и прорицател от племето оглала лакота, братовчед на известния вожд Лудия Кон, Черният Елен преживял бурен живот, участвал в битката при Литъл Биг Хорн, в движението на Танца на Духовете и в цирка на Бъфало Бил, с който посетил и Европа. Посланията на този голям духовен водач – плод на виденията му и на драматичната му биография – стават световно известни благодарение на две книги: “Говори Черният Елен”, издадена за пръв път от Джон Г. Нейхардт през 1932 г. (излязла на български език под заглавие “Един велик шаман говори”; София, 1995), и “Свещената лула”, съставена от Джоузеф Е. Браун и публикувана през 1953 г. По-късно излизат още редица книги, посветени на Черния Елен, измежду които вероятно най-популярна е “Шестият Праотец” (1984) на Реймънд Де Майли (Б. ред.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар