сряда, 14 септември 2011 г.

Всичко завършва в красота (All ends in beauty)



„От месеци небето е безоблачно. Парещата жега е изсмукала и последната капка вода от близките извори. Безмерната прерийна трева е пожълтяла, а царевичните ниви чезнат под ударите на безпощадното слънце. Една и съща картина, повтаряща се година след година. Боговете, носещи дъжда на плещите си, живеят далеч в планините, в крепости от облаци и палати от тюркоаз и според навахо са далеч по-могъщи от бога на белите. На площадките местните жители танцуват денонощно. Земята под краката им се тресе, тропотът привлича вниманието на боговете. Пеят в синхрон своите молитвени напеви, умоляват боговете да се смилят над тях:

„Погледнете насам, богове, земята е суха; покрили сме телата си с бяла глина. Вижте тези изсъхнали клонки. Земята е жадна. Вижте морските миди и костенурчи черупки (водни символи), които висят на вратовете ни. Украсили сме телата си със свещен тюркоаз с цвета на небето и на водата, а също и със свещен памук, бял като сняг. Пера трептят над главите и носят молитвите ни. Вижте ни, ние танцуваме във ваша чест! Вижте ни, как сме се разкрасили във ваша чест! Дарете ни с дъжд!”

И тогава чудото става – невероятно за всеки, който не го е виждал с очите си. На западния хоризонт на фона на синьото небе се скупчват бели грамади. Слънцето избледнява, задухва вятър, от пустинята се разнася червен прах, който покрива отгоре до долу телата на танцьорите. Певците вдигат увехналите клонки към небето. Пеенето се усилва, танците забързват, екстазът расте. Сребърни и тюркоазени огърлици дрънчат в ритъм с овчите копита, висящи от коленете и глезените. Пера се веят върху тресящите се в ритъм глави.

„Колко красиви са летните облаци в небето
Виж цъфтящите облаци, като сияйни цветя
Цъфтящи облаци в небето
Виж как се движат
Идват към нас.”


И тогава виждаш как дъждът се излива над хълмовете в далечината и въздухът се изпълва със свежест. В тези моменти църквите са празни, защото Исус Христос не донася на хората небесните води. Върху олтара не гори вечният пламък, празни са свещените потири. Тълпата на площада зове старите богове. В голото пространство в църквата кънти трополенето на дъждовните капки и прозорците се тресат под мощните им удари. Напевите отекват над селището, трептят във въздуха, издигат се над църквата и кръста към пустинното небе. Първите капки заблъскват и по кирпичените покриви и по пропитите с пот греещи от щастие лица на танцьорите.


„Блажено завършва твоето дело за деня
Блажено ще те почитат старите
Блажено ще те почитат младите
Момчетата и момичетата,
Децата и старейшините,
Когато се скитат сами,
И когато се прибират в домовете си.
Нека бъде изпълнено с щастие завръщането им у дома
Вървейки По пътя на мира
Нека бъде честито завръщането им
Аз вървя в красота
Красота пред мен
Красота зад мен
Красота навсякъде около мен
И още веднъж всичко завършва в красота.
Завърши в красота
Завърши в красота.”


Rolf Tietgens

Няма коментари:

Публикуване на коментар