Каменната жена

Преди много години воин от лакота се оженил за девойка от съседно племе - това на арикара. След като им се родило дете, мъжът довел още една жена в дома си. Първата съпруга била от ревнивите и истински се ядосала, но не го показала веднага. Когато дошло време лагерът да се премести, по-старшата жена отказала да мръдне от мястото си. Дори и когато типитата били прибрани, тя се заинатила. Стояла на земята с детето на гърба си и отказвала да тръгне. Съпругът й решил да я остави с надеждата, че тя ще се вразуми и ще ги последва.
По пладне мъжът разбрал, че жена му няма да пречупи твърдоглавието си, затова спрял колоната и казал на двамата си братя: “Върнете се при снаха ви. Помолете я отново да дойде. Ние ще ви изчакаме тук. Но побързайте! Страх ме е, че тя в отчаянието си може да посегне на живота си”.
Двамината препуснали и привечер стигнали да доскорошното място за лагеруване. Жената все още седяла на земята с рожбата на гърба й. По-старият брат рекъл: “Снахо, дойдохме да те вземем. Лагерът ни чака. Стани и ела с нас. Недей да правиш фасони за дребни работи. Новата жена ще улесни живота и на теб и съпруга ти."

Тя обаче дума не обелвала. Един от братята протегнал ръка и я докоснал леко по главата. В този миг се сепнал. Тя се била превърнала в камък!

Двамата братя пришпорили конете си и препуснали обратно към лагера. Разказали историята си, но никой не им повярвал. “Тя се е самоубила – казал съпругът й – а моите братя искат да ми спестят истината”.
Цялото село събрало лагера и се върнало обратно на мястото, където изоставили жената. А тя била там - скален блок с формата на седяща жена и притиснало се в нея дете. Хората се развълнували. Те подбрали един от най-хубавите коне в наличност, направили нова травоа и поставили камъкът в нея. Конят и травоата били красиво изрисувани и украсени с кожени ленти в различни цветове. Камъкът бил приет за свещен и му определили почетно място в центъра на лагера. Когато хората се местели от място на място и правели нов лагер, взимали със себе си свещения камък. Дълги години каменната жена пътувала с народа си. Днес тя наблюдава безмълвно разпадащия се свят на лакота от своя дом пред индианската агенция в резервата Стендинг Рок, Южна Дакота.