понеделник, 21 февруари 2011 г.

Кондиаронк - вожд на хуроните (Kondiaronk - Chief of the Hurons)


„Що за хора трябва да са европейците след като трябва да бъдат принуждавани да вър­шат добро, а единственото, което е в състояние да ги възпре да сторят зло е страхът от наказанието."

Кондиаронк или Адарио, комуто французите дават прозвището Le Rat („Плъхът“) се издига във вожд на народа Тиононтати (Петун), който се числи към конфедерацията на хуроните. Благодарение на дипломатическата му ловкост пълният крах на народа му е временно избегнат в една епоха, раздирана от непрестанни войни, глад и нищета. Стремежът на Адарио бил да държи в напрежение отношенията между французи и ирокези. Така хуроните като съюзници на французите щели да останат зави­наги под тяхна закрила, без да съществува опасността французите да се съюзят с „Петте нации", както тогава били известни ирокезите.

Адарио бил не само смел, даже свиреп, но и изключително хитър. Той изиграва значителна роля във войната на Фронтенак (1686-1697). Когато разбира, че губернатор Денънвил тайно се готви да преговаря с ирокезите, той истински се ядосва от френското двуличие, но дава вид, че приема решението на губернатора. Тогава Адарио залага клопка на ирокезките посланици на мира, които били на път към форта. Хуроните издебват четиримата пратеници и придружаващия ги ескорт от 40 воини, докато слизат от канутата си и избиват част от тях, сред които един от посланиците, а другата част пленяват.

Тогава Адарио
разиграва перфектен театър. На пленниците разказва, как губернатор Денонвил му издал, че по този път ще мине ирокезки боен отряд. Пратениците, водени от видния сахем Теганисоренс са силно изненадани от тази измяна и обясняват, че всъщност били дошли за мирни преговори. Адарио съответно се преструва на не по-малко учуден и предаден от френския командир, когото проклиня за измамата си. Решава да освободи ирокезите, но преди това дръпва следната пламенна реч пред тях: „Вървете, братя, освобождавам ви и ви пращам при семействата си, въпреки че сме във война с вас. Френският губернатор е човекът, накарал ме да сторя това недостойно деяние, толкова мерзко, че никога не бих си простил, докато славният народ на ирокезите не се възползва от правото си да потърси отмъщение.“ След това вождът на хуроните затвърждава думите си с дарове от пушки и барут, а ирокезите са толкова впечатлени от речта му, че предлагат двата народа отново да сключат мир. След като и Кондиаронк губи свой човек в битката, традицията повелява да поиска замяна за убития воин чрез осиновяване на член от вражеското племе. Ирокезите му дават един осиновен от тях шоуни и всички се разделят по живо, по здраво. Адарио е видимо доволен от развоя на събитията.

Ирокезите отказват да повярват на посланието на Денънвил, в което той разкрива интригата на Адарио, и то бива отхвърлено. Междувременно Адарио успява да сплетничи още интриги, с които да влоши отношенията между французи и ирокези. Така например внушава на френския комендант, който не знае за тайните намерения на Денънвил, да убие шоунския пленник, а в същото време разпраща вест до ирокезите, че французите са поругали коренните традиции по осиновяване и в разрез с дипломацията са екзекутирали пленника. Така войната става неизбежна.

Мълвата за френското предателство се предава от „огън на огън“ сред всички ирокезки селища. Вампумените колани на мира са заровени, а над огньовете се провесват котлите на войната. Който вкуси от храната в тях, той заявява готовност да поеме по „Черния път“ на войната.

През август 1689 г. ирокезите предприемат страшно отмъще­ ние срещу французите, които според тях са истинските виновници за войната. Те нападат селище Лашин при Монреал и убиват за около час повече от 200 жители. Нак­рая завладяват форта и острова. В широк периметър всички къщи са разрушени. На следващия ден разбиват отряд от 80 френски вой­ници. В крайна сметка се оттеглят с повече от 100 пленници.

Адарио продължава да мени лице, когато му е угодно, но го прави майсторски добре. Той съзнава, че само фината страна на дипломацията, наречена лицемерие ще му помогне да впрегне съседите във война, но да държи народа си достатъчно в страни от нея. Така не му пречи ту да крои общи планове с ирокезите за унищожението на отауа или друг народ, или да ги напада в гръб, всеки път, когато французите се канят да сключат съюз с тях.

Адарио се слави с това, че обичал много да пътува. Успява да посети Франция, Ню Йорк и Квебек, за да изследва нравите и обичаите на французите и англичаните. Популярност получава, когато барон Луи Арман дьо Лахонтан публикува във Франция своите разговори с хуронския вожд под заглавието „Забележителен разговор насаме между автора и един много пътувал дивак със здрав човешки разум". Разговорите обхващат три теми - „Религия", „Закони" и „Собственост", и се водят главно от Адарио. Лахонтан се ограничава само с няколко кратки отговора, които вмята, когато му се струва, че Ада­рио стига твърде далече в своите изказвания.

Във връзка с религията на своя събеседник Адарио дава следния съвет:
„Въздържай се от порока, бъди човечен към хората и съхрани спокойствието на духа чрез искрена безкористност. Това е, което Великият Дух изисква от всички хора."

Адарио отхвърля всички открити и създадени религии, спо­ред неговия възглед самата природа можела да оповести думата на Бога. Като закон Адарио приема естествения подтик към действия, които са в услуга на делото на справедливостта.Той отхвърля напълно закона като израз на волята на едно могъщество или духовенство. Когато Лахонтан отговаря, че убийството и кражбата биха взели връх над всичко, ако не се наказва лошото и не се възнаграждава доброто Адарио казва думите, които ще продължават да кънтят още години в ушите на бледоликите:

„Не, вие сте достатъчно лоши и аз не мога да си представя, че можете да станете още по-лоши. Що за хора трябва да са европейците след като трябва да бъдат принуждавани, за да вършат добро, а единственото, което е в състояние да ги спре да сторят зло, е страхът от наказание.
Кой ви е дал всички тези земи, които населявате, с кое право ги притежавате? Те винаги са принадлежали на индианците. С цялото ми уважение към теб, скъпи братко, аз те съжалявам до дъното на своята душа. Аз виждам голяма разлика между твоето и моето положение. Аз съм господар на своето положение. Изцяло съм господар на своето тяло, напълно разполагам със себе си; правя каквото ми харесва, аз съм първият и последният от моя народ, не се боя от никого и завися единствено от Великия дух.
А твоето тяло и душа са подчинени на заповедите на твоя Велик капитан (краля), твоя вицекрал разполага с теб, ти не си свободен да правиш това, което желаеш; страхуваш се от крадци, клеветници и убийци и зависиш от безкрайно множество хора, които са по-високопоставени от теб. Това е вярно, нали?
Аз те съжалявам, скъпи братко, затова последвай съвета ми - стани хурон… „


Забележително е и мнението на вожда на хуроните по въпроса за собствеността. То характеризира по най-сполучлив начин индианските представи по темата. Той насочва вниманието на Лахонтан към това, че във Франция хората без пари са много голям брой, следователно нищо не би им попречило да станат по-силните и да да сложат край на положението, в което народът е хвърлен в нищета от тези, които го ограбват:

„Кажи ми кои са тези 300 000 войници, които вашият монарх има в царството си и които го правят така горд и страшен? Това не са ли 300 000 просяци, които убиват за по няколко су дневно? За кого? За богатия, за запазване на неговото изобилие и за увеличаване на щастието му."

На ловкостта на Адарио се приписва и това, че въпреки всички интриги и кроежи той никога не изпада в немилост пред французите. Умира обаче, изтощен и болен през 1701 г. по време на преговорите в Монреал.

По време на събитието в Монреал, на което присъстват около 200 представители на ирокезите и още толкова на алгонкинските народи страстите силно се разгорещяват. Повод за това е признанието на ирокезите, че не са довели със себе си осиновените от тях алгонкински пленници. Всички останали племена въпреки нежеланието си да се разделят със своите нови съплеменници успели да спазят уговорката и да доведат бившите ирокезки пленници. Този път ирокезите се оказват неподготвени. „Плъхът“ изпада в ярост, която обаче изстисква и последните му жизнени сили. Продължителното маневриране между големите сили и политическите игри в крайна сметка изтощават сърцето и тялото на големия вожд.
Състоянието на Адарио бързо се влошава, след като едва не припада по време една от своите речи. Малко след това умира на легло. Представители на всички събрали се народи отдават почит на хуронския вожд. Ирокезите, които се славят с комплексните си погребални обичаи, покриват тялото му и извършват тържествена процесия с покойника. После сядат в кръг около тленните му останки, докато се изкажат речите и се изпеят песните в чест на вожда. Говорителят има за цел, както казват ирокезите „да избърше сълзите, да отвори гърлата на скърбящите и да излее в тях сладък лек“, който ще им вдъхне отново желание за живот. После ще извади вампумен колан, с който ще възкреси Слънцето в сърцата и ще подкани воините да излязат от булото на мрака, за да поемат по светлия път на мира.

Хуронският вожд получава подобаващи почести и от френска страна, които му осигуряват погребение съгласно християнската традиция, тъй като приживе Адарио е покръстен от йезуитите. Сетне войската дава два пушечни залпа, по един в чест на всяка от двете култури, водещи събитието.

Днес няма и следа от гроба на Кондиаронк. Тленните му останки лежат нейде под Монреал, но къде точно никой не знае.

IndiYankov

Няма коментари:

Публикуване на коментар