неделя, 6 февруари 2011 г.

Капоте - безценното вълнено палто (Capote)



В началото на XVIII век прекрасното вълнено одеяло, продукт на английската индустриална революция, се превръща в една от най-използваните и многофункционални стоки в търговията с индианци.

Наред с оръжията, бронзовите котли, испанските и американски юзди, а също и другите стоки за бита, одеялото се разпространява сред индианците от платата и северозападните равнини още след първите контакти с европейците. По време на пътешествието си Луис и Кларк забелязват, че по-заможните племена използват одеялата (както и материала, за тяхното производство) в качеството им на дрехи. Източникът на доставка на предметите за търговия с региона на платата и северозападните равнини в края на XVIII – началото на XIX в. са франко-канадците, индианските търговци и пътешествениците. Смята се че, именно тази малка, но влиятелна група хора е разпространила палтото от одеяло сред индианските племена на САЩ и Канада. То става толкова популярно сред индианците, че изниква понятието «одеялни индианци», с което са назовавани множество народи от САЩ и Канада, докоснали се до безценната вещ.

Фабричното одеяло
/обикновено от 100% вълна/ с ярки хоризонтални ивици в различен цвят, напълно успешно конкурира традиционната кожена дреха.

   Одеялото е еднакво пригодно за носене и завиване, удачно съчетаващо колорит, топлина и удобство. Произвеждано е в различни размери, цвят, тегло, дебелина. Палтото от одеяло, или т.нар. капоте (сароtе, в превод от старо-френски - плащ, наметало) отначало се изготвя и носи от пътешественици и трапери, но скоро се превръща в неразривна част от материалната култура на индианците. Напълно обяснимо е, че капотетата, изготвяни за продажба от индианците, струват по-скъпо от одеялата, от които са направени.

   Одеялата бързо заменят наметалата, носени както от мъжете, така и от жените; впоследствие от тях започват да шият мъжки палта тип капоте Капотето изпълнява същите функции, както и обикновеното палто, а в руслото на индианската култура неговата употреба е значително разширена. Капотето е идеалната дреха за зимата, а също и за всекидневно носене в лагера и околности през студените дни и нощи. То е използвано и по време на зимния лов, на път, при посещения, военни походи, зимните танци и игрите, траещи по цели нощи. Тъй като е леко за носене, капотето е използвано през цялата година, предимно от мъжете, вероятно поради естеството на работата, която вършат.

    Американските и канадските индианци ценели одеялата дори повече от наметалата от кожи на бизон или лос. Вълненото одеяло запазва топлината, и дори да се навлажни, изсъхва бързо на слънце или до огъня, което не може да се каже за бавно съхнещите кожи, които губят мекотата си при сушене. За сравнение, голямото вълнено одеяло на компанията “Хъдзън Бей” с размери 165 х 225см, или 180 х 225см се равнява на 3-4 бизонови кожи среден и голям размер. Стойността на одеялата дълго време не търпи почти никакви промени, като разликите в цените са нищожни. През XIX в. в равнините кожата на бизона, предназначена за шиене на дрехи, струва около 3 американски долара, а бобровата -още по-евтино. Не бива да се забравя и факта, че покупателната стойност на американския долар до 1855 г. е няколко пъти по-висока от сегашната.

   Върхът на популярността на капотето е в периода 1840 – 1920 г. Следва естествен спад, но днес капотето отново намира трайно място сред съвременните индианци и техните пищни Пау – Уау фестивали.

Разновидности

През 1779 г. компанията “Хъдзън Бей” започват производство на одеяла от бяла 100% английска вълна на големи многоцветни ивици /райета/ за търговия с индианците от Далечния Запад. И до днес тези прекрасни одеяла тип “рейнбоу” са най-популярният десен и се произвеждат в добрия стар стил, запазвайки класическите варианти на цветове и размери.
За най-качествени се смятат тези, внесени от Англия или изготвени от английска вълна. Зимните одеяла от 100% вълна и до днес се ползват с повишен интерес, независимо от високата си цена. Фабриката за вълна в Пендълтън, щата Орегон, е специализирана в производството на прекрасни качествени одеяла и материали за производство на капотета. Тя се слави с производството на най-разнообразни видове индиански одеяла, сред които тип “боброво одеяло” или “плащът на Вожда Джозеф”.


Все пак трябва да се отбележи голямото разнообразие във вида и цветовете на одеялата и още повече в моделите на капотетата.
Едноцветни, шарени, с орнаменти, със или без качулка, дълги или къси, със или без ресни. Вариантите са много. В миналото индианците отделяли голямо внимание на обшиването на капотето с мъниста, на украсяването с ленти и апликации. Сред най-разпространените цветове и окраски на капоте в платата и равнините са: червен, синьо-виолетов, бледо-лилав, зелен и нежно син /на всичките присъстват тъмни ивици), мръсно-бял, жълто – кафяв, жълто-кафяв с тъмно-кафяви ивици, бял с разноцветни ивици и изцяло раиран на големи ивици. В ранния период едноцветните одеяла се използват по-рядко, тъй като тогава е все още “стилно” да се носи капоте на ивици. След 1900 г., напротив едноцветните одеяла започват да се търсят повече.


    Оказа се, че одеяла тип Хъдзън Бей се произвеждат и у нас, главно за износ, поне така беше, докато българските индианци не разкриха комплота и не атакуваха смолянската фирма “Родопска тъкан”. Имат магазин на ул. "Г.С. Раковски" №50, тел.: 02/983 17 95 в София.

   Там доскоро се намираха, (възможно е да са разпродадени вече, но вероятно ще правят нови за износ) тип "Рейнбоу" ( бяло с разноцветни ивици), тип "Рандеву" (бели с две черни ивици и една светло синя помежду им) и ярко червени с по една черна ивица към краищата. Имаха от най-големите размери (190/230 см) за 65 лв, но започнaха да правят малко по-малки (170/210 см), защото чехите, за които предимно изнасят, не желаели вече от големите.

    Да се изфукам, аз също вече съм “одеялен индианец”. Капотето ми е ушито от една женица в Монтана, която вече прави трето или четвърто наметало за хора от индианската група.



2 коментара:

  1. За ранната история на капоте на изток, в Уудленда:
    http://powwow.spb.ru/content/view/315/71/lang,ru/

    ОтговорИзтриване
  2. Супер, благодарско.

    Но като цяло прерийният модел в случая е по-сполучлив откъм ветрове и студове. В горите капотето е по-стилно, там ги тресе повече "гъзарията", нали ги пазят гъстите дъбрави :)

    ОтговорИзтриване