СКАЗАНИЯ ЗА СТАРЕЦА (Tales about Na'pi -The Oldman)

/Как е създаден светът според чернокраките/
Из "Магическата Шатра" на Дж.Гринел


Много отдавна всички животни от равнините го чули и го познали; всички птици във въздуха го чули и го познали. Щом заговорил, всички твари, които създал, го разбрали - птици, животни и хора.

Старецът странствал на юг оттук, създавайки хората. Той дошъл от юг и поел на север, правейки животни и птици ей-тъй, както си вървял. Най-напред сътворил планините, прерии­те, горите и храстите. Сетне продължил на север, като по пътя правел разни неща - тук-таме прокарвал реки и им слагал во­допади, тук-таме оцветявал почвата в червено - изобщо нареж­дал света така, както го виждаме днес. Той направил Милк-ри-вър (Тстои), сетне я прекосил и понеже бил уморен, се изкачил па едно малко хълмче и легнал да си почине. Докато лежал по гръб, проснат на земята с протегнати ръце, той отбелязал с ка­мъни очертанията па тялото си - глава, ръце, крака и всичко останало. Тези скали могат да се видят там и в наши дни. След като си починал, Старецът се отправил пак на север, но по пъ­тя се спънал в една могилка и паднал на коленете си. Тогава казал: "Ти си лошо място за препъване", и издигнал там два големи хълма, които назовал Коленете; те се наричат така и до ден-днешен. Сетне продължил на север и с някои от скалите, които носел със себе си, направил хълмове Суитграс.



Старецът покрил равнините с трева, за да имат животните паша. Той отбелязал един къс земя, където създал всякакви корени и плодове - камас, диви моркови, диви репички, сладник, горчив корен, ирга, череши, сливи и шипки - и ги накарал да растат. Той сътворил дърветата и ги вкоренил в пръстта, и поставил на земята всякакви животни. Когато създал дивата овца- едроглава и с големи рога, най-напред я накарал да отиде в прерията. Ала там овцата се движела с мъка; провирала се тромаво из тревите и не можела да върви бързо. Затова той я хванал за единия рог, повел я към планината и когато се изкачили горе, я пуснал; овцата започнала да подскача сред скалите и да се катери по страшни стръмнини с голяма лекота. Тогава Старецът казал:

- Това с мястото, което ти подхожда; ето за какво си приго­дена - за скали и планини.

Докато бил в планините, той направил антилопата от пръст и я пуснал на воля, за да види как ще се движи. Тя побегнала толкова бързо, че паднала от някакви скали и се наранила. Старецът видял, че работата не отива на добре, затова отвел антилопата долу в прерията и я пуснал там; тя се затичала тъй бързо и грациозно, че той рекъл:

- Това с мястото, което ти подхожда.

Един ден Старецът решил да създаде жена и дете; направил и двамата - жената и детето, нейния син - от глина. След като ги омесил и им придал човешка форма, той казал на" глинените изображения:

- Вие трябва да бъдете хора.

Сетне ги покрил, оставил ги и си тръгнал. На следващата сутрин се върнал на това място и като махнал покривалото, ви­дял, че глинените фигурки малко са се променили. На втората сутрин промяната била по-голяма, а на третата - още по-голя­ма. На четвъртата сутрин той пак се върнал, снел покривалото, погледнал фигурите и им казал да станат и да ходят; те така и направили. Отишли до реката заедно със своя Създател и там той им казал, че името му е На'пи, Стареца.

Докато стоели край реката, жената го запитала:

- Какво ще стане с нас - вечно ли ще живеем? Ще има ли край животът ни?
Старецът отвърнал:

- Никога не съм мислил за това. Ще трябва да го решим се­га. Ще взема онова късче бизонова тор и ще го хвърля в реката. Ако не потъне и се понесе по водата, щом хората умрат, след четири дни ще се съживяват отново; смъртта им ще трае само
четири дни. Но ако потъне, животът им ще има край.

Той хвърлил късчето изсъхнал тор в реката и то заплувало на повърхността й. Тогава жената вдигнала един камък и рек­ла:

-Сега пък аз ще хвърля този камък в реката: ако не потъне,
ще живеем вечно, а ако потъне, хората ще трябва да умират, за
да могат винаги да тъгуват един за друг.

Сетне запратила камъка във водата и той потънал.

- Ето, ти избра - казал Старецът. - Човешкият живот ще
има край.

Не минали много нощи оттогава и ето че детето на жената умряло; тя дълго плакала за него и накрая казала на Стареца:

- Хайде да променим това. Нека остане онзи закон, който ти избра най-напред.
А той отвърнал:
- Не бива - законът си е закон. Каквото сме направили вед­нъж, не може да се развали. Детето е мъртво и няма как да променим това. Човеците ще трябва да умират.

Ето как сме се появили ние, хората. Старецът е този, който ни с създал.
Първите хора били бедни и голи и не знаели как да се изх­ранват. Старецът им показал корените и плодовете и им обяс­нил, че са добри за ядене, както и кората на някои дървета, ко­ято може да се бели и да се яде в определен месец от годината. Той казал на хората, че животните ще им служат за храна, и им предал стадата с думите:

- Тези стада са ваши.

Сетне добавил:

- Всички малки животинки, които си правят дупки в земята - плъхове, катерици, скунксове, бобри - са добри за ядене. Мо­ жете без страх да ядете от месото им.

Старецът направил и всички птици, които летят, и казал на хората, че от месото им няма вреда, че то става за ядене. Той имал навика да взима със себе си първите човеци, които съз­дал, и да ги развежда из прерията, из горите и тресавищата, за да им показва различните растения; посочвал някое от тях и казвал:

- Коренът на това растение е лековит за тази и тази болест,
ако се събира в определен месец от годината.
Така те опознали силата на всички билки.
В ония дни вече имало бизони. Хората обаче нямали оръ­жия, а черните, дългобради животни били въоръжени. Веднъж, докато няколко души си вървели по пътя, бизоните ги зърнали, подгонили ги, намушкали ги до смърт с рогата си и ги изяли. И ето че един ден, както ходел из страната, Създателят на хората видял няколко от децата си да лежат мъртви, разкъсани на парчета и отчасти изядени от бизоните. Тази гледка много го натъжила и той казал:
- Няма да стане така; аз ще променя това. Отсега нататък
хората ще ядат бизоните.
Сетне отишъл при оцелелите и им рекъл:

- Как тъй вие, хора, не правите нищо с тези животни, които ви избиват?

Те му отвърнали:

- Какво можем да сторим? Ние нямаме нищо, с което да ги убиваме, а пък те могат да ни погубват, защото са въоръжени.

Тогава Създателят казал:

- От това по-лесно няма. Аз ще ви направя оръжие, което ще може да убива тези животни.
И тъй, той отишъл в гората, отрязал няколко издънки от ирга и им обелил кората. Сетне взел един по-голям клон, издялкал го докато стане по-плосък и му сложил тетива - така нап­равил лък. След това, понеже бил повелител на всички птици и можел да прави с тях каквото си иска, той хванал някаква пти­ца и взел пера от крилото й, разцепил ги и ги привързал към една от пръчките. Най-напред сложил четири пера на пръчка­та, прицелил се и я изстрелял; тогава видял, че тя не лети доб­ре. Ето защо свалил тези пера и на тяхно място сложил три; когато опитал стрелата пак, тя вече летяла както трябва. После Старецът се заел да отчупва остри късчета от скалите. Изпроб­вал ги и видял, че най-добрите върхове за стрели стават от чер­ния кремък-'9, а понякога и от белия. Тогава научил хората как да си служат с тези неща.
Сетне им казал:

- Следващия път, когато тръгнете нанякъде, вземете оръжи­ята със себе си и ги използвайте така, както ви показах; и не бя­гайте от онези животни. Щом ви нападнат, изчакайте да се приближат достатъчно и ги обсипете със стрели, както ви нау­чих; ще видите, че те или ще побягнат, или ще почнат да тичат в кръг около вас.

Един ден, когато хората станали многобройни, трима мъже отишли в прерията, за да видят бизоните, само че не носели оръжия. Те видели животните, но щом самите бизони ги съгле­дали, се втурнали към тях и убили двамина; третият успял да избяга. На следващия ден хората се покатерили на един малък хълм, за да огледат околността: бизоните ги видели и си каза­ли: "Сайах, ето я нашата храна", и побързали да ги нападнат. Този път обаче хората не побегнали, а взели да стрелят по тях с лъка и стрелите, които На'пи им бил дал, и животните почна­ли да се сгромолясват край тях; все пак в битката загинал и един човек.

По това време хората имали кремьчни ножове, които също им били дадени от Стареца; с тях нарязали труповете на бизо­ните. Не е полезно да се яде сурово месо, затова Старецът съб­рал изсъхнал мек прогнил плавей и направил прахан от него.

Сетне взел късче твърдо дърво и пробил дупки в него с върха на стрела; и като дал на хората една заострена пръчка, той ги научил как да разпалват огън с тези парчета дърво, да готвят месото на животните и да го ядат.
А хората взели два вида камъни, които се намирали по земя­та, и като ги търкали един в друг, издьлбали по-мекия и напра­вили гърне от него. Такива били съдовете, с които си служели.
Освен това Старецът казал на своите деца:
- Когато сте изтощени, може да легнете да спите - така ще
добиете сила. А в съня ви при вас ще дойде някое създание, ко­ето ще ви помогне. Каквото и да ви съветват тези животни, ко­ито се явяват в съня ви, трябва да ги слушате. Оставете се те да ви водят. Ако някой се нуждае от подкрепа, ако е тръгнал на път съвсем сам и извика високо за помощ, молбата му ще бъде чута; навярно ще откликнат орлите, а може би бизоните или мечките. Което и животно да се отзове на молбата ви, ще тряб­ва да го слушате.

Ето как първите хора се справяли със света - чрез силата на своите сънища.

След това Старецът продължил да странства, като се дви­жел все на север. Много от животните, които бил създал, го следвали по пътя. Те го разбирали, когато им говорел, и той ги използвал като слуги. Когато стигнал до северния край на пла­нините Поркюпайн, направил там от кал още човешки фигури, дъхнал върху тях и те станали хора. Така създал още мъже и жени. Те го запитали:
- Какво ще ни служи за храна?
А той направил от глина много фигури с форма на бизон. Сетне дъхнал върху тях и те се изправили на крака; дал им знак и започнали да тичат. Тогава Старецът казал на хората:

- Ето я вашата храна.

Те отвърнали:

- Е добре, тези животни вече са налице; а как ще ги убива­ме?

Ще ви покажа - рекъл той. Завел хората до една стръмна скала и ги накарал да натрупат камъни във форма като тази - >, после им наредил да се скрият зад купчината камъни и ка­зал:
- Ще поведа бизоните насам, а вие ще трябва да се изправите, щом дойдат точно срещу
вас.

След като им обяснил как да се държат, той тръгнал към ед­но стадо бизони. Започнал да ги призовава и те се затичали към него; следвали го чак докато навлезли в каменните очерта­ния. Тогава той се отдръпнал, а хората се изправили; бизоните побегнали в права линия и се сгромолясали от стръмнината. След това Старецът казал на хората да слязат долу и да вземат месото. Те се опитали да го накъсат с ръце, но не успели; по­мъчили се да го направят на парчета, като го гризат със зъби, но пак не се получило. Тогава Старецът отишъл до края на ска­лата, отчупил няколко каменни къса с остри ръбове и казал на хората да нарежат месото с тях. Когато одрали животните, те забили в земята няколко пръта и сложили кожите върху тях -така си направили подслон, където да нощуват. Някои от бизо­ните, които паднали от стръмната скала, не загинали веднага. Краката им били счупени, но те били все още живи. Хората от­рязали ивици от суровата кожа, привързали с тях камъни към дървени дръжки и направили големи чукове, с които строшили черепите на бизоните и ги убили.

След като научил хората как да вършат всички тези неща, Старецът пак поел на север и вървял, докато стигнал до място­то, където се събират Боу-ривьр и Елбоу-ривьр. Там направил още малко човеци и ги научил на същите неща. Сетне отново тръгнал на север и преди да наближи Еленовата река, стигнал до Хълма- където-Стареца-спи. На това място легнал и си по­чинал. Формата на тялото му още си личи там.

Когато се събудил, той продължил все в северна посока и така се добрал до един хубав висок хълм. Покатерил се на вър­ха му и седнал да си почине. Огледал земите, които се простирали под него, и останал доволен. Хълмът, на който седял, бил стръмен; Старецът си казал: "Е, мястото е добро за пързаляне - сега ще се позабавлявам малко", и започнал да се плъзга на­долу. Следите, които оставил, още се виждат; това място е поз­нато на всички хора като "Пързалката на Стареца."
Дотук проследихме тази част от странстванията му, която е известна па чернокраките.

Племето крий знае какво е правил на север оттам.

По-късно Напи казал:
- Тук ще определя за вас едно парче земя.
Така и направил. Сетне обяснил:
- Ето я вашата земя; пълна с с всякакви животни и много
неща растат в нея. Други хора не бива да се допускат, защото тя е отредена за вашите пет племена (чернокраки, блъди, пиегапи, гро-вантри, сарси). Когато някои хора навлязат в преде­лите й, грабнете лъковете и стрелите, копията и бойните брад­ви, сражавайте се и прогонете натрапниците. Ако те успеят да се укрепят в земята ви, очаква ви беда.

И тъй, предците ни се сражавали с всички, които премина­вали границите, и успявали да ги отблъснат. Ние допуснахме нашите приятели, белите хора, да навлязат в земите ни; сами знаете какво произтече от това. Ние, децата на Стареца, нарушихме неговата повеля.