Юг, Итокагата - Лечение

Размисли върху духовността и космологията на лакота - продължение

Мериан Скербъроу (САЩ)

Юг, Итокагата - Лечение

Когато не се чувствам добре, по пладне излизам и заставам със затво­рени очи и с лице, обърнато към слънцето. Чувствам как топлината се просмуква в мен и прониква в костите ми. Правя го и когато съм угнетена и объркана. Слънцето лекува и помага, дори когато е ослепително горещо и въздухът е влажен. То действително ми дава сили, когато съм депреси­рана, и дори ми се струва, че след пет минути под слънчевите лъчи за­почвам да мисля по-ясно. Когато си представям юга, всъщност мисля за лекуващата сила. Силата, която прогонва всички сенки от живота.

Югът е честен. Той е лятото, юношеството, пладнето и прогреса. Югът
е посоката, към която са обърнати всички хора. Когато се нуждаеш от не­що, обърни се към Праотеца от юг, Окага - той винаги ще помогне. Прате­ник на Окага е прерийната чучулига. Смята се, че тази птица може да
говори езика на лакота. Тя често се появява в различни истории като по­мощник на хората. Считана е за птица, която винаги помага и рядко влиза в конфликт с капризните човешки същества.

В моето видение птицата на юга е лебедът.
Чувала съм, че той символизира любовта и женската привлекателност. Ако някоя жена е неомъже­на и си търси съпруг, тя носи лебедово перо в косата си. (Една жена лакота, наречена Двата Свята, ми каза това.) Мисля за лебеда като символ на всичко красиво в живота.

Цветът на юга, на лечението и помощта, в моето видение е червен. Когато се нуждая от нещо, завързвам тютюн във вързопчета от червено сукно. Запалвам моята лула и моля Окага Тункашшла да ми помогне. Окага винаги е мил с човешките същества и му доставя голяма радост да Помага.

Мисля за церемонията Юуипи като за част от тази страна на кръга, защото предназначението й е да помага и да лекува хората. Никога не съм била на Юуипи, но са ми казвали, че шаманът (уичаша уакан), който я провежда, използва дрънкалки. Казвали са ми също, че в тях има 405 малки бели камъчета. Събирали ги от мравуняци. Мравките избутват камъчета навън и те могат да бъдат намерени в основите на мравуняка. Камъчетата представят 405-те Бели каменни мъже. 'Това са духове, които принадлежат на всички, не само на лакота, и ще помогнат на всеки, който ги помоли по уважителен начин,

Ханблечея също е церемония, която се свързва с юга, защото видението, което се дава при нея, прави човека по-ценен за себе си и за обществото.
Много млади хора отиват на някой хълм и очакват, че духовете веднага ще дойдат и ще им поднесат видение. Очакват също, че веднага ще разбе­рат какво означава то. Обикновено не става така. Има една история, която Арчи Куцият Елен обича да разказва - за младежа, който стоически стоял на хълма много по-дълго, отколкото трябвало. Камъните, дърветата и пти­ците се оплакали, че виковете му през нощта им пречат и ги държат будни. Големият камък над неговата ритуална яма му казал да си върви, но мла­дежът бил решен да остане цели четири денонощия и да получи своето видение. На третия ден камъкът го подгонил надолу по хълма, но младе­жът се върнал обратно, защото още нямал видение. Накрая скалата заплашила да го премаже, ако не се махне. По-късно младият човек се оплакал на вуйчо си, че не получил видение. А вуйчо му го запитал: "Мислиш ли, че говорещите камъни, които са те преследвали, са нещо, което се среща всеки ден?" Понякога виденията, които имаме, не са онези, които сме ис­кали или очаквали, затова вероятно и недоглеждаме това, което е точно пред очите ни.

Южната страна е интересна и по друг начин. Това е мястото на съзря­ването. Въпреки цялата помощ, която може да се получи от тази посока, младият човек обикновено е последният, който се сеща да я поиска. В тази част от кръга се научаваме да приемаме щедростта на другите. Хуба­во е да помагаш и да бъдеш щедър, но понякога ти и тревогите ти са въз­можност за хората в твоя тийоишпайе (род, клан) да бъдат на свой ред щедри.

На юг аз поставям и свободата. Свободата е възможността да правиш избор. Това е силата да действаш свободно и без принуда.Същевременно тя е нещо много рядко. Истинската свобода е като любовта ~ много е труд­но да бъде дефинирана. Когато сме млади, имаме чувството, че сме безс­мъртни, че светът ни ще трае вечно. Изборът, с който разполагаме в мла­достта си, е почти безграничен. С времето той се стеснява. Вярваме, че трябва да се приспособим към изискванията на обществото - да правим нещата както трябва и да бъдем каквито трябва. Разбира се, всичко това е илюзия. Щом сме готови да живеем с отговорностите си, винаги можем да избираме собствения си път.
Мисля, че истинското щастие също се намира тук. Не зная кой го е казал, но веднъж прочетох следния цитат:

"Успехът е да получаваш, как­вото искаш. Щастието е да харесваш това, което си получил".

Казано ми беше, че югът е краят на Червения Път. Винаги, когато се движим по пътищата на Свещения Кръг, те свършват тук. Не зная защо става така, но тази страна е толкова уютна, че се надявам казаното да е истина.

Тъмната страна на юга е егоизмът, саморазрушението и егоцентризмът. Егоцентризмът е гордост и високомерие, взети в тяхната крайност. Мисля, че това е нещо като заболяване на съзнанието или егото. Важно е - стига да можеш - в тази част да научиш урока си по смирение, защото по-късно този урок ще ти бъде демонстриран по много конкретни начини. Тук можеш да се поучиш от наблюдението върху другите.

Много енергия има в юга и тя може да бъде насочена позитивно или негативно.