вторник, 9 март 2010 г.

Ти и Земята сте едно


За индианците не се знае кой знае колко. Част от представите на хората затова как са живели индианските племена са си останали на на нивото от романите на Карл Май или на черно-белите уестърни. Иначе всички знаят, че индианците пушели лула на мира, носели пера и завършвали изречението с "Аз казах". Именно това се опитва да промени книгата на Любомир Кюмюрджиев "Ти и земята сте едно" (изд. "Изток-Запад").

Интересното е, че за пръв път на български език се публикуват автентични изказвания на мъже и жени от десетки индиански народности, обитаващи териториите на днешните Съединени щати и Канада. Някои от тези послания са дошли от миналото - от времената на военните походи и лова на бизони, докато други отразяват вижданията на съвременни интелектуалци, политици и духовни наставници от народите лакота, ирокези, оджибуей, лъмби и др.

"Винаги помни, че най-доброто време за молитви е, когато пътят ти стане труден и суров", учи Вървящия С Жарава В Ръцете традиционен лечител и духовен наставник от племето лакота.

Любомир Кюмюрджиев посочва, че си струва повече хора да се докоснат до тези мисли. Сред текстовете в книгата има разсъждения и откровения, третиращи живота и смъртта, религиозните вярвания, свободата, човешката душа и мира. Изказванията са допълнени от поговорки, притчи, текстове на песни и снимки.

"Всичко на тази земя си им предназначение, всяка болест - билка, която да я излекува, а всеки човек - своя мисия. Това е индианската теория за съществуването."

И накрая - не е нужно човек да бъде пристрастен към индианците, за да разбере в какво са вярвали.

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2004/02/19/70433_za_horata_i_vsichko_ostanalo/

Няма коментари:

Публикуване на коментар