Естествени начини за добиване на цветове при коренните народи

   

Природата прелива от багри и поради факта, че цветята, птиците и животните разполагат в изобилие с тях, човек също търси начини да оцвети живота си. Меките нюанси на утринната синева, когато слънчевият диск поглежда на изток омайвали сърцата на мъжете и жените и ги карали да бленуват за цветовете на природата. Така от древни времена коренните народи изучавали растенията и минералите, докато не открили, че природата ги е дарила с неизброими възможности да творят цветове. Те се спотайвали в корените, кората, клоните, листата, цветовете, плодовете, прашеца на редица дървета, храсти, билки, цветя и мъхове.

    Откакто през 1856г. английският химик Уилиям Пъркин случайно открил възможността да извлича бои от каменовъглена смола, така наречените анилинови бои, употребата на естествени багрила напълно западнала. С бързото развитие на индустрията на анилин в Англия, САЩ и Германия изкуствените бои тотално заменили естествените. Новият начин бил по-ефективен и траен, но не бил никак безвреден за здравето, а и цветове нямали онзи мек природен оттенък, с който са характерни естествените цветове.

    Днес се забелязва възраждане на интереса към старите познания за добиване на естествени цветове. Съвременният човек започва да осъзнава безсмислието и празнотата от пазаруването на бездушни продукти и все повече изпитва желание да влезе в „бутика“ на природата, където всичко е живо и красиво и където всяко усилие се възнаграждава.
Най-малкото няма да носи етикет „Made in China“.

Естествените бои могат да се използват само върху естествени материали - за оцветяване на различни памучни и вълнени нишки, на дървен материал, кожа, животински косъм, пера или игли от бодливец. Обикновено носителят на цвят трябва да се комбинира с някакъв вид естествен фиксатор като стипца, вар, прах от камък, сол, пепел. Малко са тези растения като
Bloodroot (Sanguinaria canadensis) които не изискват фиксатор. Растителните багрила предлагат голямо разнообразие от жълт и червен цвят, но са бедни на цветове като синьо, зелено и черно, затова племенните народи използват минерални и почвени носители на тези цветове.
Най-често употребяваният метод включва приготвянето на разтвор от сместа на цветоносителя и фиксатора, след което материалът за боядисване се оставя в него, докато придобие желаният от нас цвят. Неговата наситеност зависи от броя на потапянията в разтвора или от продължителността на киснене в него.

За червен цвят

Земен лишеи -- Parmelia conspera – цялото растение
червен бъз Sambucus pubens - плодовете
червена върба - Salix laevigata - вътрешната кора
бяла елша - Alnus incana - вътрешна и външна
кучешки дрян - Cornus stolonifera – вътрешната кора
смрадлика - Rhus glabra - семена, стъбло, околоплодник
канадска ела – кората
теснолиста юка – сока
планински махагон - Cercocarpus breviflorus – корен и кора
бяла бреза – кора
коприва- цялото растение
корен от канадска сангвинария

Рецепти на коренните народи

Извлича се сока на лапад от сорта Rumex Venosus и се смесва с пепел. Сместа се вари и се охлажда. На същия принцип меномини използват очебоец (potentilaa tormentilla) или стрит хематит. Ирокезите най-често варят корените и плода на смрадлика. После прецеждат разтвора и добавят соковете на горски плодове или стрит на прах корен от тревисто растение galium. Предметът, който желаят да боядисат се пуска в сместа и се оставя да поври няколко минути. След като го извадим, предметът се охлажда в студена вода и се потапя в сапунена вода. Накрая се плакне в топла вода.

Друг стар метод е да се вари вътрешната част на брезова кора и кучешки дрян. Пълнят се две чаши със стрита на прах кора на кедрово дърво и се пресяват с тензух, след което се добавят към разтвора. Предмета за боядисване се добавя в него, когато сместа е в процес на варене.


Жълт цвят

камшиче - Agrimonia gryosepala – цветове
ранилист или чистец Stachys palustris - цялото растение
къпина – плода
лапад – корен
шипка – цялото растение
куркума – корен
черна върба Salix nigra - кора
сладка акация - Acacia farnesiana
сърма - Coptis trifolia – корен
див слънчоглед - цветове
блатиста мирта - Myrica gale -семе
див ревен - Rumex hymenosepalus -корен
гигантска тръстика – прашец

Навахо използват цветоносните връхчета на местното растение Bigelovia graveolens. Те се варят в продължение на шест часа, докато се образува жълт цвят. Към него се добавя стипца, която предварително е загрята върху огън и е придобила вида на каша. Меномини използват жълт лапад (rumex crispus). Листата се варят заедно със стеблата и след като сместа се поохлади се слага предмета за боядисване, например игли от бодливец. Оставя се за повече от 12 часа. На сутринта ще имаш игли с прекрасни жълти багри.

Още един начин включва употребата на семена от блатиста мирта. Те се стриват, добавят към вода и варят 15 минути. Предметът за боядисване се добавя и се вари още 15 минути. След като се извади, се измива в сапунена вода, плакне се и се оставя да съхне.


Черно

ясен – кора
американски лешник – кора
бодлив дъб Juglans cinerea – кора
хикория – ядка

За черния цвят се изискват по-специални познания, но пък индианецът го прави толкова добре, че успява да устои на капризите на времето с години. Навахо използват листата и стръковете на ароматната смрадлика (rhus aromatica), които варят пет-шест часа. Стрива се на прах доволно количество жълтеникава охра и се слага на огън, докато покафенее. Към получения резултата се добавя стрита на прах смола от пинии ( pinus edulis).Сместа къкри на огъня до придобиването на тъмен кашест вид. Сетне се прибавя към сварената смрадлика. Бърка се известно време и се прецежда. Резултатът ще изглежда като черна течност прилична на мастило.
Друг начин, разпространен сред мохок, е да се свари стрита желязна руда с шикалки от дъб. Ирокезите са добивали черен цвят и от варене на вътрешнокорието на орех и лешник. Предметът се слага да се вари заедно с корите. После се изважда и изсушава. Процесът се поватаря, докато предметът придобие тъмен цвят.

Зелено:

Дървени изделия като купи, кошници и лъжици често се оцветяват в зелено с помощта на блатна пяна, наричана „жабешка плюнка“. Друг стар начин е меден предмет да се накисне в урина. Когато се получи наситен цвят, разреждаме течността с вода. В региона на Оклахома са добивали зелен цвят от един вид зеленикава глина, която се намирала в местността.

Синьо:

водна лилия – корен
бъз – плод
Делфиний ( Delphinium scaposum) – за светло синьо
слънчогледови семена - за тъмно синьо


Оранжево:

куквича прежда Cuscuta paradoxa -лоза

Лилаво:

плод на бъз
плод на боровинка
клен – гнило дърво

Кафяво:

американски орех – люспи, външна обвивка
бор – шишарка
черна върба – кора
черен орех – шушулка на ядката


Най-доброто багрило обаче си остава глината. Жълтото и червеното се правят от охра, а често червеният цвят се добива и от стрит железен оксид. Бялото се извлича от каолин или гипс. Черното от въглища или графит. Глината се смесва с някакъв вид животинска мазнина, за да се втечни и да се маже като масло.

Най-мързеливият начин да бъдеш "шарен" е като събереш различни пера. Без да е необходима никаква обработка по тях перата са до днес естествено украшение за танцьори и певци. Кълвачът може да те дари със своите черни или червени пера, дивата патица със зелени багри, авлигата с оранжева украса, чучулигата ще те оцвети в жълто, пъдпъдъка в черно, жерава в бяло. Стига само да имаш желание да носиш "природна конфекция" и да имаш малко тютюн под ръка, светът те дарява с безмерно богатство от възможности!