сряда, 10 февруари 2016 г.

"Ние нямахме писани закони..." - Татанга Мани (Tatanga Mani 1871-1967)



Ние нямахме писани закони, но спазвахме тези на Великия Дух, който е създал и направлява всичко съществуващо. Вие, белите хора, ни смятате за диваци, но то е, защото не разбирате нашите молитви. Вие дори не се опитвате да ги разберете. Когато пеем нашите хвалебствия към Слънцето, Луната или Вятъра, вие казвате, че почитаме идоли. Понеже не ни разбирате, вие ни обявявате за изгубени души – само защото нашата вяра е различна от вашата.

Ние виждаме делата на Великия Дух във всичко – слънцето, луната, дърветата, вятъра, планините. Понякога ние се обръщаме кам него чрез тези неща. Толкова ли е лошо това? Смятам, че имаме искрена вяра във Всевишния – по-силна от тази на повечето бели, които ни наричат “езичници”... Индианците са тясно свързани с Природата, а нейният създател не живее в мрак!

Знаете ли, че дърветата говорят? Е, те го правят. Дърветата разговарят помежду си и говорят и на вас, стига да ги слушате. Проблемът е, че белите хора не слушат. Те никога не се научиха да слушат какво им казват индианците, така че не очаквам, че ще се вслушат и в останалите гласове на Природата. Нека все пак ви кажа, че съм научил много от дърветата – понякога те ми разказват за времето, понякога за животните, понякога за Великия Дух.

Татанга Мани (Крачещият Бизон, 1871-1967)

Кой е Татанга Мани?

Татанга Мани, Крачещия Бизон, известен още като Джордж Маклейн, е индианец от племето стоуни (накода), които живеят в канадската провиннция Албърта. Прочутият в наши дни Национален парк Банф е бил част от техните земи.

Началото на живота му е белязано от една необикновена история. Когато бил на ок. 3-4 годишна възраст, той като повечето малки деца си играел на тревата близо до типито на баба си, боричкал се с кучетата и въобще се забавлявал така, както правели индианските дечица в онези времена. Бил още твърде малък, за да обикаля с детския си лък и да стреля по всичко живо, което се мерне пред погледа му. Това за съжаление бил единствения ефикасен начин индианецът да стане безпогрешен стрелец, от което зависело неговото, на близките му и на цялото племе оцеляване.
Изведнъж майка му открила, че детето е изчезнало! Започнали да го търсят из целия лагер, из околностите, но не открили никаква следа от него... А търсели очите на воините и ловците от онези старите, бизоновите времена, очи, които забелязвали дори най-малкия знак в прерията и гората...

Когато издирванията не дали резултат, отчаяните родители се обърнали към един от шаманите, който притежавал силата да намира изгубени хора и предмети. Шаманът започнал съответната церемония и видял къде е детето - на три дни път от лагера то се намирало сред стадо бизони! Историята разказва, че малкото момче си играело с бизоновите телета и когато баща му, заедно с голяма група стоуни отишъл да го прибере, малкият изобщо не искал да се разделя с новите си приятели.

В представите на индианците тази случка имала важно значение. Тя била белег, че момчето е получило "бизонова медицина", голяма сила, която ще го направи шаман. И действително, по-късно Крачещият Бизон (или по точно Ходещият на Два Крака Бизон, както е по-правилно да се преведе името му) станал известен лечител, духовен наставник и политически активист на стоуните.
В годините след Втората световна война Татанга Мани започва активна дейност за популяризиране културата на индианците. Лекциите, които изнася на тази тема бързо придобиват доста широка популярност. Той бива канен да изнесе цикли от лекции в Европа и даже в Япония.

Няма коментари:

Публикуване на коментар