четвъртък, 28 януари 2016 г.

Индианската демокрация на участието



Ирокезите са група от индиански племена, населяващи района на Великите езера в Северна Америка, и обединени в политически съюз, известен под множество имена като „Ирокезка конфедерация", „Петте нации", „Шестте нации", „Народът от Дългия дом", „Лига на ирокезите" и др. Тяхното самоназвание е „ходиношони", в буквален превод — „Народ от разширяващия се дом".

Първоначално Лигата на ирокезите е изградена от пет народа: мохок (Mohawk), онейда (Oneida), онондага (Onondaga), каюга (Cayuga) и сенека (Seneca). По-късно (1721 г.) към нея се включва шести народ: тускарора (Tuscarora).

Ирокезката лига е сформирана преди около 1000 години от пророка Миротвореца (Skennenrahawi) и Правещия реки (по-известен като „Хаяуата", Hiawatha), които обединяват под т. нар. „Велик закон на мира" 5 от ирокезките племена.
Вследствие на военната си сила, както и на асимилационната си политика, в рамките на няколко столетия съюзът се превръща в доминираща сила в региона на Североизточните гори.
При учредяването на Ирокезката конфедерация, нейните основатели изготвят законника гаянашагоуа (Gayanashagowa, в превод -- „Великият закон, който ни свързва" или „Великия закон на мира").

Конституцията урежда взаимоотношенията на племената в рамките на Лигата, тяхната равнопоставеност, общата им външна и вътрешна политика. Включват се и някои практики от ирокезкото обичайно право.

Според мнозина историци, демократичните идеали на гаянашагоуа (като цяло чужди за феодалните европейски традиции) са вдъхновили Бенджамин Франклин, Джеймс Мадисън и други при изготвянето на Американската конституция. През 1988 г. Конгресът на САЩ приема съвместна резолюция, с която изрично признава влиянието на ирокезкия Велик закон на мира върху Американската конституция и Закона за правата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар