неделя, 27 декември 2015 г.

Две нови книги по темата (two new books)

 от Black Wolf

В последно време на пазара излязоха две книги, които имат доста пряко отношение към нашата тема. Едната е със съвременен сюжет, другата с исторически. Това са „Студено ястие“ на Крейг Джонсън и „Завръщането“ на Майкъл Пунке.“ „Студено ястие“ е роман от цикъла за шериф Лонгмайер от окръг Абсарока, Уайоминг, по който е сниман и едноименния сериал, който върви вече 3-ти сезон. Шерифът разследва престъпления в своя окръг, и тъй като той се намира точно до границите на резерватите на шайените и кроу, в много от престъпленията са замесени индианци – било като жертви, било като извършители. Един от главните герои в цикъла е най-добрия приятел на шерифа, шайенът Хенри Изправената Мечка, съдържател на кръчмата „Червеното пони“. Той впрочем е бивш снайперист от специалните части, опитен планинар, ловец и следотърсач и често помага в разследванията на шериф Лонгмайер. Дотук всичко е ОК. Книгата е преведена доста добре от литературна гледна точка, но когато нещата опрат до индианските реалии започват проблемите. Преводачът явно е много далече от нещата, а тъй като различни неща свързани с индианците се срещат постоянно в книгата, то и неудачно предадените детайли дразнят изключително много. 

Няма да се разпростирам в конкретни примери (те са твърде много) но ще дам едно такова нещо за пример. Героите отиват там „където живее Ритнатия в корема“… Всъщност става въпрос за област от резервата, където живеят представители на една от териториалните общности на кроу, наречена Ритнатите в корема… И такива неща има на всяка трета страница. А книгата не е тънка. 

 „Завръщането“ от Майкъл Пунке. Добре познатата история на Хю Глас, разказана доста увлекателно. Романът е екранизиран и чакаме всеки момент да пуснат едноименния филм с Леонардо ди Каприо. Отново превода в художествено отношение е добър, но при историческите реалии, особено свързаните с индианци отново е пълно с нонсенси. А и в тази книга индианците са чести персонажи… Например бая се смях на един дядо-поуни (така де, "пони") с „твърди стърчащи плитки“. Сещате се, че автора описва стърчащата на гребен коса, но защо преводача е решил, че са плитки вероятно знае само Тирауа. И отново това е само един от многото подобни примери. Като цяло интересни книги, сравнително прилично преведени, но пълни с недоразумения по отношение индианските неща. Които пак повтарям, са доста съществена част от сюжета и на двата романа.  Просто за пореден път българските издатели демонстрират, че книги могат да се издават, както им падне. А могат да потърсят поне консултация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар