четвъртък, 23 юли 2015 г.

ВЪРХЪТ ЗА СТРЕЛИ НА ШАЙЕНА ВЪЖЕНИТЕ ОБЕЦИ


  Из “Край шайенските лагерни огньове” 
  Джордж Бърд Гринел 
  превод: Димитър Венков


В стари времена един шайенски боен отряд от около тридесет души тръгнал от р. Мисури срещу кроу. Воините вървели пеша, а запасните мокасини и друго снаряжение натоварили на едно куче. Те поели на север, покрай подножието на планините, към страната на кроу. Водач бил един по-възрастен мъж, на име Въжените Обеци, който бил 40-50 годишен. Той имал една характерна особеност - винаги привързвал към скалповия си кичур един старинен кремъчен връх на стрела. Въжените Обеци никога не се разделял с него. Може би той получил такава заръка в едно от виденията си, а може би за това имало някаква друга причина.

Така вървели те ден след ден, без да срещнат врагове, докато не стигнали изворите на р. Роузбъд, където пренощували. На сутринта предводителя на отряда изпратил на близкия хълм един млад воин, за да огледа местността. Младежът се изкачил на върха и забелязал в далечината човек, който се приближавал към тях. Младият шайен решил да изчака, за да разбере в каква посока все пак се е упътил. Но непознатият се движел право към него и накрая се доближил толкова, че можело да бъде разпознат без никакво съмнение - бил враг от племето кроу. Младежът вече се готвел да изтича долу при вожда, за да каже, че идва враг, когато кучето, което кой знае защо не било вързано и тичало свободно наоколо, се хвърлило срещу непознатия и залаяло. Тогава младежът извикал: “Бързо насам, кучето лае по враг! Той вече бяга!” И наистина, щом непознатият чул лая, той хвърлил наметалото си и побягнал колкото му държат краката към хълмовете. Шайените се спуснали подире му.


Въжените Обеци, които носел в косите си каменния връх за
стрела, бил добър бегач и се откъснал напред. Този кроу обаче се оказал необикновено бързоног. Шайените започнали да се задъхват, постепенно да изостават и в края на краищата се оказали далеч назад. Въжените Обеци почти настигнал врага, но дългото преследване го изморило и той бил принуден да спре. Той развързал от главата си върха на стрелата, сложил го на дланта си, изпънал ръка и свил пръстите. След това той вдигнал ръката си към небето, изпял една песен и замахнал с ръка към врага. Той повторил това движение три пъти и на четвъртия хвърлил със всичка сила върха на стрелата в бягащия кроу. Врагът залитнал и се строполил с лицето надолу. В този момент останалите шайени догонили предводителя си. Всички заедно се хвърлили към индианеца кроу, доубили го и му взели скалпа. Въжените Обеци започнал да търси своя талисман и открил, че върха на стрелата се е забил между два прешлена, прекъсвайки гръбначния стълб на врага. Той оставил върха там и повел отряда към къщи. 

Минали доста години. Един шайенски боен отряд отново поел на поход срещу кроу. Случило се така, че един от младите мъже, изпратени напред като съгледвачи, бил същия юноша, който участвал в похода, когато Въжените Обеци убил онзи кроу. Отрядът минавал по същите места и младия човек решил да потърси останките на убития, а ако има късмет – да намери и знаменития каменен връх за стрела. И той го открил. Костите на кроу били избелени от времето, гръбначният стълб още не се бил разпаднал на части и между два прешлена стърчал върхът за стрела. Младият мъж го измъкнал и когато отрядът се прибрал у дома, го върнал на Въжените Обеци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар