четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Викинги и ирокези (Vikings and Iroquois)

из "Викинги и скрелинги в Америка" на Неделчо Неделчев


Ирокезите са един от легендарните народи на Америка. Името „ирокези“ е известно на света чрез названието, което им дали техните зли врагове алгонкините. Алгонкинската дума название означава ’истински усойници’. Самите пет племена, наричани ирокези, се самоназовавали хо-де-но-сау-ни, т.е. народът на дългия дом. В истинския смисъл на думата ирокези, или ходеносауни, са били мохок (каниенга), онондага, онайда, каюга и сенека. Тези племена съствалявали първоначално Конфедерацията на ирокезите, или Лигата Ходеносауни. Към тяхната общност през 1715 г. се присъединили дошлите от юг тускарора, които били прогонени от земите си в Каролина. Ирокезоезични били още враговете на ирокезите — хуроните (виандоти), и ерите, и тиононтатите („неутралните“), и венро, сусквеханоките (конестоноги), и най-южните ирокезоезични — чероки. 

 В по-късно време, след 1600 г., ирокезите разпрострели властта си над огромни територии от земите на днешните Канада и САЩ. Земите им се простирали от Хъдзъновия залив чак до териториите около притока на р. Мисисипи — до р. Охайо. Американският етнограф Л. X. Морган съобщава, че към 1675 г. ирокезите владеели огромното пространство, което обхващало по-голямата част от днешните щати на САЩ — Ню Йорк, Пенсилвания, Охайо, и част от земите на Канада, северно от ез. Онтарио. По-късно в зависимост от етническите и политическите промени в Северна Америка границите на Лигата търпели известни промени, но никога не били нарушени съществено против волята на ирокезите. В началото на XIX в. Лигата се превърнала повече в културна и народностна, отколкото в политическа организация на индианците, но не обявила своето закриване. С това, че Лигата не обявила своето закриване, е демонстриран един най-модерен международен и политически подход, до който много съвременни дипломации още не са достигнали — свидетелство за това са жестоките международни конфликти, в които държавните интереси са в противоречие с исканията на част от обществото. Ирокезите, разбира се, са облекчени от това, че тяхното общество още не било държавно-политическо, т.е. класово, и поради това са проявявали неподправена политическа мъдрост. И това е причината Лигата на ирокезите да съществува до днес с повече обществено-политически права и автономия в Канада и с повече или по-малко ограничени права в съвременните САЩ.

 През XVII–XIX век могъщата Конфедерация била най-влиятелната политическа сила в американския Североизток. С волята й се съобразявали и Англия, и Франция, и по-късните САЩ, а провежданата от ирокезите политика попречила на европейските колониални държави да игнорират изцяло местните жители на Америка от политическите си планове. Заслугата на ирокезите на север е в това, че не само съумявали да запазят достойнството на коренните жители на Америка, но и да предадат на днешните американци своя обществено-политически опит. Този политически опит ирокезите натрупали в течение на столетия и, както ще се опитам да покажа, тяхната Конфедерация съществувала от X в. от н.е. Съвременните датировки се колебаят между предложените от Л. X. Морган 1400–1450 г. или дори още по-древни, ако се вземат предвид сведенията на неговия източник Д. Кузик, и късните години на XVI в. 

 Липсата на индиански исторически извори с възможност за датировка във времето може да бъде компенсирана с данните от старонорвежките (исландски и гренландски) саги. Проблемът е в това да се направи етническа и дори обществена и народностна картина на Америка към времето на викингските походи. Доколкото ни е известно, подобен опит досега не е бил осъществяван. Наблюденията върху сагите позволяват и да се види все още в динамика заселването на Северна Америка поне преди последния й доколумбов период. Могат ли да бъдат търсени следи от най-ранното ирокезко население в Североизточна Америка? Според нас това е възможно. Методът на работа при решаването на така поставения проблем е в сравнителноисторическото и типологичното съпоставяне на сведенията за жителите на Америка от X–XI в. и от XVI–XIX в. 

В „Сага за гренландците“ е запазен следният разказ за скрелингите: „Там, където те възнамерявали да се сражават със скрелингите, имало от едната страна езеро, а от другата — гора. Направили всичко, както замислил Карлсефни, и скрелингите излезли точно там, където той искал да им даде сражение. Започнала битка и много скрелинги били убити. Сред тях се отличавал един, който бил висок и красив, и Карлсефни решил, че вероятно той е техен вожд. Някакъв скрелинг вдигнал от земята брадва, огледал я, след това замахнал и ударил един от своите. Този веднага паднал мъртъв. Тогава този, високият скрелинг взел брадвата, огледал я и с всички сили я хвърлил в морето (вариант: в езерото — бел. авт. Н. Н.). Сега скрелингите се втурнали с всички сили в гората и с това сражението завършило. Карлсефни и неговите хора прекарали там цялата зима, но през пролетта той обявил, че повече няма намерение да остава там и иска да се върне в Гренландия“.



 Сравнен с „Легенда за основаване на Ирокезката лига“, т.е. с онази нейна част, която се отнася за Великия закон, или Ирокезкия мир, текстът налага някои изводи. Според индианските представи за Великия закон: „Ние също трябва да дадем своя закон на другите, да го направим известен на всички народи; Ние ще го наречем Велик закон — Велик закон на равенството, тъй като всички народи без изключение ни ненавиждат, нас, племената на Разширяващия се дом. Освен това бойните брадви трещят и хората се убиват един друг. И ето, ние ще махнем злото от Земята. Ние събираме на една купчина оръжията на войната и ги захвърляме. О, да, и освен това ние ще изкореним висок бор, от което в земята ще се получи дълбока яма; по дъното на тази яма тича бърз поток. В този поток ще хвърлим ние оръдията на войните и разприте. Нашите правнуци няма да ги видят, тъй като ние ще върнем високия бор на предишното му място“. 

В ирокезката легенда се настоява и на това, че техният Закон за равенството и мира се разпространява и сред другите народи — алгонкини, невключени в Лигата ирокези, и е предназначен и за всички народи. Основен момент във Великия закон на равенството е функцията и дори съдбата на бойната брадва томахавка. Сред северноамериканските индиански народности покрай брега на Атлантическия океан в следколумбовата епоха само ирокезите имат „мирна роля“ на томахавката, подобна на ролята на брадвата при скрелингите от исландската сага за гренландците. На юг от ирокезоезичните племена били мускогоезичните крийки, чикасави, семиноли и др. Техният начин на сключване на мир е добре обобщен в „Народната легенда на чахта-мускогите“: „И все пак те (каситавите — б.а. Н. Н.) още били с томахавки в ръце; но палачуколите с уговорки им ги взели и ги погребали под своите легла…“. Очевидно е, че наблюдението за обичаите на скрелингите, свързани с мира и бойната брадва, не могат да се отнасят за племената от северноамериканския Югоизток. 

Другата северноамериканска индианска народност на алгонкините пристига по-късно от запад и от запад-северозапад. В преданията на алгонкините и особено в преданията на делаварите многократно се говори за мир, за сключване на мирни договори, но не се споменава за особена роля на томахавката: „Мъдрецът стана вожд, на всички приятел най-добър беше мъдрецът, всички линапи бяха приятели… Отново мъдрецът беше вожд и помири всички…“. „… Ние сключихме мир и установихме пределите и следващия наш крал стана Хакхинг-помскан…“. Следователно историко-сравнителният подход е приложим главно и засега единствено при търсенето на аналогии и приемственост между ирокезите от по-късно време и ранно засвидетелстваните скрелинги. Типологичният подход може да подкрепи наблюденията от сравнителния анализ или да ги постави под съмнение само там, където липсва сюжетът за централната роля на брадвата, подземните води и високия бор или за томахавката въобще. Друг е въпросът, че при търсенето на общ език между отделните племена било задължително възприемането на разбиранията на опонентите, враговете или приятелите. Разбираем ли е бил езикът на протоирокезите и останалите индиански племена или ескимосите за норманите? Отговорът е положителен, още повече, че и скрелингите, и норманите са имали добре изградено отношение към символиката на бялото и червеното и дори към синьото. Това означава, че европейци и американци от времето преди Колумб са имали достатъчно контакти, за да се опознаят взаимно. 



Основното обстоятелство обаче, което предопределило контакта между европейците от Севера и първобитните американци, били представите на двете общности за обществото, мира и войната. Това били представи на хора, които все още не били се отделили от първобитно-комунистическите си възгледи за света и това добре се вижда от сравненията между викингско-скрелингските паралели за мира и войната. В „Легендата за основаването на Лигата на ирокезите“ се предлага идеята за всеобщ мир. Основните моменти на тази идея са: 

1. Захвърлянето на оръжията; 
2. Повторното им хвърляне в недосегаемата бездна на подземните води; 
3. Свързването на ямата отвор към подземните води с идеята за огромното иглолистно дърво — символ на Ирокезката лига. 

След трите действия на ритуала за сключване на мира така, както той е описан в Легендата за основаване на Лигата Ходеносауни, следва момент на укриване под клоните на Белия бор — символ на Лигата: „Ето, ние се скрихме в сянката на огромното иглолистно дърво. Това дърво издигнахме ние самите…“. 

В исландската версия на този Закон за равенството и мира съществуват следните моменти: 

1. Захвърлена на земята томахавка; 
2. Жертвоприношение или наказание на виновника; 
3. Хвърляне на оръжието, с което е извършено убийството, в езеро и море; 4. След трите ритуално изпълнени действия скрелингите се скрили в гората след колективно бягане с всички сили, т.е. намерили защита под нейните клони. 


Съвпадението между англоезичната ирокезка и старонорвежката скрелингска версия не е случайно. И тъй като не ни е известна друга подобна представа за сключване на мир, смятаме, че единствената възможност за интерпретация на двата разновременни текста е признаването на тяхното тъждество. Възможно е мотивът с жертвата или наказанието да е изживян към времето на по-късната Лига. „Легендата за основаването на Лигата на ирокезите“ съдържа моменти на отрицание на по-древни обичаи, свързани с убийство, човекоядство и др. Но съществуват моменти на морално възмездие — една практика, която на фона на яростните ирокезки войни остава като благопожелание от друга епоха. 

Възможно ли е тези сходни мотиви от епохата на викингите и от епохата на английско-американската колонизация на индианските земи да се интерпретират не само като свидетелство за етническа близост, но и за обществена приемственост между една много древна и една по-късна Лига? 
Действително, ако източникът на Великия закон за равенството беше традицията само на едно племе на ирокезоезичните, то подобни обичаи щяха да имат и останалите ирокезоезични племена. Но ако Великият закон за равенството и мира е колективен договор на няколко племена, то тогава той ще се отличава от всеки от племенните обичаи за сключване на мир у хуроните, ерите, чероките и др. Оказва се, че проследената във вековете скрелингско-ирокезка представа за мира е и с етнически, и с обществено-политически смисъл. 

Следователно и ирокезката народност като съюз на племена и съюзът на племена като Лига вероятно са съществували още в далечната древност на X–XI век. Изводът е в противоречие с общоизвестните тези и заслужава внимание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар