понеделник, 20 октомври 2014 г.

Могилите Майма (Mima mounds)



Море от могилки сред прерията. Приличат на обърнати купи за супа, покрити със зеленина и цветя. Щом ги зърне, човек веднага се удивлява от правилните им размери и симетричното им разположение една спрямо друга. И така – докъдето стига погледът, все хълмчета и хълмчета. Питате се къде са те? Това е резерватът Майма Маундс (от англ. - могилите Майма), намиращ се в щата Вашингтон, САЩ. Мистериозният природен феномен е кръстен на прерията Майма в района. Той обаче не е уникален само за този щат. В Арканзас, Калифорния, Луизиана, Тексас и Айдахо земята е накъдрена тук-там от странните могили, които удивляват вече повече от век учените. Освен в САЩ те са се пръснали и по света - може да ги откриете в Мексико, Канада, Аржентина, Китай, Австралия и Кения.

     Какво представляват те? Защо са там?

    Могилките са високи между един и три метра. Ако насред полето имате пред себе си само едно малко възвишение, покрито с трева, това е просто могила. Ако обаче става въпрос за десетки декари, накъдрени по един и същи начин от тези възвишения, подобни на яйца в кутия? Това вече е истинска мистерия. Когато се разхождате из резервата Майма Маундс, усещането е незабравимо. Пейзажът е почти лунен, ако се изключи зеленината наоколо. Това е първото нещо, което си мислите, когато се качите на платформата за наблюдение. Ако искате обаче да усетите истинската атмосфера, тръгнете по пътеката между могилите, простиращи се на площ от 1800 дка. Тя е маркирана в продължение на 4 км, а в далечината се вижда вулканът Сейнт Хелънс. Могилките са абсолютно еднакви по размер, независимо в коя част на света се намират. С малки разлики хълмчетата в Кения са точно копие на тези в Канада. Всички те са купчини пръст, които като че ли са наредени в колони, макар и не съвсем правилни. 

      Загадката на Майма Маундс е неразгадана и до днес, никой няма представа за техния произход. В САЩ са открити в средата на 19. век от капитан Чарлз Уилкис, който предвождал американска експедиция за картографиране на северозападната част на страната. Първоначално Уилкис решил, че това са гробища на местните индианци. Когато разровили няколко от тях обаче, вътре имало само пръст. Оттогава геолозите са развили поне дузина хипотези за произхода на могилките. Най-известните между тях са свързани с циклите на топене на ледниците, ерозия, земетресение, цунами и може би даже вулканично изригване. Първото впечатление, щом ги видиш, обикновено е, че са дело на човешка ръка. Те много наподобяват погребалните могили, открити по Източното крайбрежие на САЩ. Не са известни обаче подобни погребални обреди сред индианците по крайбрежието на Тихия океан. Освен това при разкопките на многобройните могили в прерията Майма не са открити никакви скелети или пък останки от човешки предмети. На езика на местните индианци „майма” се отнася за смърт или за погребение. Сред легендите на местните обаче не се говори нищо за произхода на могилите. Разкопки в щата Вашингтон разкриват, че под одеялото от прерийна трева се намира смес от пясък, дребен чакъл и гниещи растения. Според Бърнард Хелит, преподавател по геология във Вашингтонския университет, това е необичайно, тъй като повечето земни форми на релефа имат горен пласт от органичен материал, състоящ се от останки на мъртви животни и растения, който е не повече от половин метър. В Майма Маундс обаче този пласт, богат на органична материя, е дебел над два метра. „Няма никаква очевидна причина, поради която той да се намира тук”, смята професорът. А ето и някои от най-популярните теории за възникването на хълмчетата.

Създадени от човешка ръка

Една от водещите теории е, че могилите са създадени от човешка ръка, най-вероятно от коренното население. Тя обаче изглежда доста неправдоподобна. Първо, това би представлявало огромна работа за хора, чиято главна грижа е била да си осигурят прехраната. Освен това в могилите наистина няма нищо освен пръст. Има и още един въпрос. Ако наистина са направени от човешка ръка, как са успели хората от Кения, Мексико, Канада, Австралия, Китай и САЩ да се координират помежду си така, че да създадат абсолютно еднакви могилки?! Едва ли е станало с подаването на сигнали с огньове. Не, тази теория е наистина малко вероятна.

Изгубена цивилизация

В своята книга „Изгубените градове на Северна и Централна Америка” Дейвид Хачър Чайлдрес споменава за сходството между могилите в Майма и тези, открити в Бахрейн, за които се смята, че са дело на древните. В Гватемала могилките се простират в джунглата и съществува мнение, че са били останки от платформи или малки пирамиди, използвани за повдигане на домовете от земята. Според Чайлдрес могилките Майма Маундс може в действителност да са останки от изгубена цивилизация отпреди 10 хил. години!

Колективното подсъзнание 

За много от тези, които вярват, че кръговете в житните полета са израз на нашето колективно подсъзнание или че духовете оставят енергиен отпечатък върху камъка, могилите са нещо подобно - резултат от взаимодействието на сили, които ние все още не разбираме или никога няма да разберем.

Сеизмична дейност

Една от най-популярните теории е, че могилите са се появили след земетресение. Неин автор е Андрю Берг от Спокейн, който работел като геолог в американското Управление на мините. Берг развил идеята си след изригването на стратовулкана Сейнт Хелънс в щата Вашингтон през 1980 г. Малко след изригването геологът майсторял кучешка колибка. Докато заковавал листове шперплат, целите покрити с вулканична пепел, той забелязал, че от вибрациите на чука пепелта се трупа на малки купчинки, които изглеждат като миниатюрни Майма Маундс. От това наблюдение Берг развил хипотезата, че вибрации от мощни земетресения може да са формирали безбройните могилки в щата. Според геолога почвата в прерията Майма е като вулканичната пепел, а пластът скали под нея е като дъската от дърво. Берг смята, че могилите се образуват само в сеизмично активни зони - където земята е нестабилна и често има трусове. Знае се, че зоната на Майма Маундс в щата Вашингтон е преживяла голямо земетресение преди около 1000 години.

Оттеглящи се ледници

Теорията се появява за първи път преди повече от век, но през последната година бе подкрепена с нови данни от изследвания с лазери в щата Вашингтон. Според нея могилките са се образували по периферията на оттеглящи се ледници. Това станало в края на последния ледников период, преди около 13 500 години. При топенето на ледените грамади насъбралата се вода се освобождавала от време на време, като избликвала и си прокарвала канали. Буйната река носела със себе си чакъл, който е в основата на всички могилки. Топографските изследвания също така показват, че водата се е събирала във вирчета вероятно защото на пътя й са се изпречвали късове лед.

Студените ветрове след това водели до замръзване на вирчетата, обяснява Робърт Лоугън, шеф на картографския отдел в Министерството на природните ресурси във Вашингтон. И тук в картината се появяват т.нар. слънчеви купи - вдлъбнатини в снега, дълбоки от 5 до 50 см, които се оформят при топенето му при ясно и слънчево време. Според учените водата от топящите се ледници е продължавала да тече, преминавайки през слънчевите купи и наслоявайки в тях седименти. След стопяването на ледниците нанесеният седимент оставал да лежи на купчинки, образувайки могили, които стоят и до днес, смятат учените. Екипът от Вашингтон подкрепя теорията си с топографски карти на района, направени с помощта на лазери. Техниката излъчва по 23 хил. импулса в секунда към земята, като резултатът е кристално чиста картина на повърхността, чиято точност е до няколко сантиметра. Новите карти ясно показват, че всички могилки са се образували близо до водните канали от топенето на ледниците.

Според други геолози могилите са се запазили след образуването си, от една страна, от слаба ерозия, а от друга - от образувалите се тресавища между тях. През 1976 г. геологът Майкъл Макфол намира доказателства за такова тресавище, когато разкопава няколко от могилките.
Както повечето теории, и тази е доста ограничена, контрира обаче Доналд Джонсън, пенсиониран преподавател по география от Университета на Илинойс. Причината? Могилите се срещат в цяла Северна Америка, както и в Тексас, Калифорния и Мексико, където не е имало ледници, припомня той. Джонсън и съпругата му са посетили всички места с такива хълмчета и са убедени, че те до едно имат,
общ и доста скромен архитект - ровещия американски гризач от семейство Geomyidae.
Могилите винаги се намират в местности, където под горния слой почва има чакъл, твърд подпочвен пласт или здрава скала, аргументира се Джонсън. При тези условия работливите гризачи са принудени да копаят тунелите си настрани, като ровенето им измества меката почва назад към основното гнездо. Резултатът е постепенно натрупване на купчина с пръст. „Ако превъртите времето на бърз оборот за около 1000 години, ще получите една много хубава могилка”, обяснява географът. 

Гризачите обичат да строят домовете си вътре в могили, което ги издига над повърхността на равнината и ги защитава от хищниците. Все пак Джонсън признава, че в прерията Майма в щата Вашингтон не се забелязват следи от гризачите сред могилките. На всички останали места с такива хълмчета, които той е посещавал обаче, те съществуват. Теорията му за гризачите и могилите е лансирана още през 1941 г. от Уолтър Далкуест и Виктор Шефър. Двамата представят следните доводи, за да подкрепят хипотезата си: - Гризачите са антисоциални животни и разстоянието между могилите съответства на разстоянието между дупките на животните под земята. - 10 гризача на площ от 4 дка могат да поместят до 5 тона пръст за една година. - Между могилите са открити малки вдлъбнатини, които може да са изоставени тунели на гризачите, покрити с наноси. - Още по-интересно е, че според някои могилките продължават да растат. Местни фермери твърдят, че преди години те били на едно ниво с кокошарника им, а сега - с близо 10 сантиметра по-високи.

Китайска стена в САЩ

Една от най-забавните хипотези е за митологичния дървар в САЩ Пол Бунян. След като чул за Великата китайска стена, той поискал да построи подобна на нея и в Америка. Наел бригада от ирландски работници да му помагат. Гонел ги да работят много, за да я направят по-висока от Китайската стена. Накрая работниците се отчаяли и изоставили своите дървени колички. Постепенно те изгнили, като всичко, което останало от тях, били могилки с пръст.
Професор Доналд Джонсън пише книга за могилите, но не се самозалъгва, че ще разкрие веднъж завинаги мистерията около феномена. А може би загадката се пази нарочно? „Природните резервати и парковете рекламират именно тази загадка, за да привличат посетители. Нещо подобно на случая с чудовището Неси от езерото Лох Нес в Шотландия. Ако Неси се окаже измислица, никой няма да иска да ходи там”, смята Джонсън.

Източник: http://www.obekti.bg/

Няма коментари:

Публикуване на коментар