събота, 16 ноември 2013 г.

"Пътят на сълзите"




   Историята на "Пътят на сълзите" е история за безмилостната депортация на племето чероки през 1838 година. Случаят е толкова покъртителен, че предизвиква разгорещен дебат в тогавашните обществени среди. 
    Във времето, когато се разиграва този епизод от американската история, се решава въпросът дали в САЩ е възможно бели и индианци да живеят заедно. За разлика от много други индиански племена, чероки възприемат стратегията за асимилация, тъй като са наясно, че със сила не могат да спрат нашествието на белите. Така бившите воини се превръщат в животновъди, кръвното отмъщение отстъпва място на съдилища, а племенните съвети биват заменени с парламент. Чероките създават свои училища, собствена писменост и дори вестник  - "Черъки Финикс"
    Първоначално американското правителство приема радушно и насърчава усилията им с надеждата, че по този начин индианците ще се покръстят и ще преотстъпят на белите голяма част от земите си. Дотогава правителството все още не се месело с твърда ръка, тъй като в предишни договори се било ангажирало да гарантира правото на черъки за собствено управление. Постепенно обаче институциите започнали да оказват различни форми на натиск върху тях, за да продадат част от земите си. Черъки, както и съседните им народи разполагали със закони, които забранявали на членове на племето да продават на своя глава земя. 

       Амбицията на Джаксън

       Американският президент Андрю Джаксън, избран през 1829 година, смятал индианците за диваци, които не можели да бъдат цивилизовани. Между годините 1828 и 1830 в Джорджия се приели няколко закона, в които било заложено депортирането на Чероки и усвояването на територия, равняваща се на 100 000 кв.км. Независимо от протестите на черъки и подкрепата на съда, Джаксън бил убеден, че индианците са варвари, които спират човешкия прогрес. Според него черъки, както и всички други индиански племена от източните щати трябвало да бъдат преселени на запад.Това се превърнало в негова фикс идея. Щатът Джорджия започнал да раздава чрез жребий  индиански земи на белите заселници. Черъки протестирали с мирни средства: те внесли жалба във Върховния съд, където успели да спечелят чак при второто разглеждане на съдебния спор. Въпреки това разграбването продължило. Племето се разцепило на две враждуващи фракции: застъпниците и противниците на преселването. На бял свят излезли и други, отдавна назряващи конфликти в черъкското общество. То било разделено между хай-лайфа, състоящ се от индианци със смесена кръв, радващи се на добро образование и водещи идентичен на белия човек живот и традиционалистите или т.нар. full bloods (чистокръвните), които се противопоставяли на тези опасни процеси. 

     През 1838 г. Конгресът приема заповедта на Джаксън за изселване на черъки от щата Джоджия. Няколко представители на племето чероки също се били подписали на срамния договор, макар че президентът Джаксън  отлично знаел, че подписалите не били оторизирани да действат от името на всички черъки. Въпреки протестите на племето и вълната от възмущение, заляла американското общество, властите предприели насилственото преселване на индианците. Една малка част от тях потеглила доброволно на запад, но по-голямата категорично отказала да отстъпи дори и педя от земите си. Разиграли се кървави сцени. Тези, които се опитвали да защитят домовете си, били разстрелвани на място или набождани с байонети. Мнозина стоели и гледали безучастно как американската армия нахлува в домовете им и плячкосва имуществото им.


  
    През май 1838 година американски войници прогонили общо 13 хиляди чероки от земите им и ги затворили в създадени специално за целта фортове, където държавните доставчици им раздавали развалена стока. Една четвърт от черъки, около 4000 души, загинали от изтощение, глад и болести в тези 1000 км до новия им дом в Оклахома заради тежките условия, свирепите студове и безразличието на правителството. Депортацията приключила през декември, когато е преселена и последната група индианци. Накрая се оказва, че освен черъки сред депоритраните имало представители и на мускоги, чокто, чикасоу, семиноли. Били изселени общо 46 000 души, за да се освободят нови територии за белите заселници. 

    Пострадалите от преселението веднага започнали да мислят план за отмъщение и не след дълго последвали убийствата на онези черъки, които били подписали договора за депортация, както и застъпниците му. Еда малка група черъки успели да избягат от Оклахома и да се завърнат в родните си земи, укривайки се в планините, като впоследствие получават собствен резерват.

   Пътят, по които минали прабабите и дядовците на настоящите черъки остава в историята като "Пътят на сълзите"







Няма коментари:

Публикуване на коментар