„Agotsinnachens (Ирокезите) почитат едно единствено божество и това е сънят. Нему се кланят и неговите повели следват с върховна изрядност. Tsonontouens (Сенека) са по-отдадени на това суеверие от кое да е друго познато нам племе. Чувстват се длъжни да изпълнят на часа всичко, което са видели насън, независимо от какво естество е то. Другите народи се задоволяват със спазването само на най-съществените сънища, докато тукашните Сенека, които имат репутацията на най-набожните от околните народи, биха изпитали жестока вина затова че не са изпълнили наяве дори един единствен сън. Хората мислят и говорят само за това, а домовете им до един са пропити с идеята за съня. За него не щадят нито болка, нито труд, а безумството им стига такива размери, че не може да се сравни с нищо на света.
Този, който е сънувал нощес, че се къпе, още гол и бос хуква с първите утринни лъчи и лисва кофа с вода върху себе си независимо от студа навън. Друг, който е сънувал, че е взет в плен от врагове и изгорен жив на кладата, моли съплеменниците си да бъде вързан и частично изгорен, убеден, че това ще предотврати страданието от действително залаяване, изгаряне и смърт. Знае се за такива, които бият път чак дo Квебек, изминавайки 750 км, за да си вземат куче, което са сънували, че спазаряват оттам.
Представете си каква немислима опасност ни грози всеки божи ден сред народ, който е готов да те убие най-хладнокръвно само защото е видял това в просъница и колко дребна обида е нужна да разпали въображението на дивака и да вмени в съня му образа на отмъщението над своя оскърбител.“
Отец Фремин, 1668 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар