сряда, 22 май 2013 г.

Буреносният орел

превод: Black Wolf
     
През зимата на 1854-55 г. седемдесет и пет шайени тръгнали на поход под водачеството на Малкия Вълк  и Мършавата Мечка. Те се насочили надолу по р. Арканзас до устието на р. Поуни и после поели на север към р. Смоуки-хил. Достигайки до тази река, те изпратили напред съгледвача Новото Куче, който се отправил надолу по течението. Навсякъде, докъдето той можел да види, имало множество спокойно пасящи бизони, с изключение на едно място, където те се движели. Той нямал далекоглед, но успял да забележи някакво движение близо до гората, простираща се покрай реката.  Новото Куче се върнал в лагера и разказал за видяното. Мършавата Мечка излязъл от военната си колиба (По време на поход индианците правели в прикрити места т. нар. “военни колиби” от зелени клони и трева. Те защитавали воините от лошото време и в тях можело да се пали огън, без да се забелязва. (бел. прев.) и наредил тези новини да бъдат обявени в целия лагер, а младежите да оседлават конете. Когато всички били готови, шайените тръгнали напред. По това време слънцето вече се скривало зад хоризонта и когато воините се добрали до подозрителното място се стъмнило, така че били принудени да спрат за нощувка.  
     Призори на другия ден един от шайените обикалял в близката околност и открил огън, който все още горял. Това бил бивак на поуни, които откраднали от арапахо при Крукед-крийк, южно от Арканзас, табун коне. Шайните поели по следите им на север. Но по тези места имало твърде много бизони, които затъпкали вражеските следи и шайените загубили дирята. Те решили да вървят по-нататък до следващата река на север с надеждата, че ще намерят на пясъчния бряг мястото, където поуните са пресекли водата. Когато стигнали до р. Селайн (шайените я наричали Кедровата река), отново се стъмнило. Едни искали да вървят надолу, други – нагоре по реката. Тъй като не могли да достигнат до едно мнение, шайените спрели да нощуват. 
       Рано на сутринта те се разделили, едни тръгнали с Малкия Вълк надолу по реката, а други, заедно с Мършавата Мечка – нагоре. Хората на Мършавата Мечка не открили нищо и надвечер старейшините на този отряд се изкачили на един хълм, седнали в кръг и запалили лулата. Духал южен вятър и всички предводители седели с гръб към него. Младежите, които не участвали в изпушването на лулата, били на конете си и седели, наведени напред. Неочаквано те чули пеене, което се носело от юг, откъм реката. Младежите съобщили това на старейшините и те започнали да се ослушват. “Това не е шайенска песен, - казал един от тях, а Мършавата Мечка добавил – Никой да не мърда! Пазете тишина!”.  
     Всички се подчинили. Изведнъж ездачите, които виждали по-надалече от седящите на земята, видели певеца. Той яздел кон и водел друг след себе си, пеейки благодарствена поунска песен. Поуните я пеят, когато им подаряват коне. И до ден днешен шайените и арапахо пеят такава песен, когато някой им подари кон.  Конните шайени седели притиснати до шиите на животните, затова поунът не ги забелязал и си помислил, че това са конете на неговия отряд. Той открил грешката си едва когато дошъл съвсем близо. Тогаво поунът скочил от коня, който яздел и се метнал на другия, макар че той бил натоварен с месо. Това бил петнист кон. Шайените разказват, че ако бил останал на първия кон, имал шансове да избяга от тях, защото това бил един много бърз кон на арапахо, отвлечен на Крукед-крийк. И така, поунът препуснал назад, към реката, където имало гъсталаци от храсти и див слънчоглед. Шайените го подгонили.  



      Поунът преминал на другия бряг на реката, скочил от коня и се скрил в гъсталака, предполагайки, че няма да го намерят. Шайените се разделили и започнали да претърсват местността. Кроткия Кон, Пясъчния Хълм и Лудия Вълк вървели нагоре по течението на един ручей към изворите му. Тук Пясъчния Хълм се отделил и пресякъл друг съседен ручей, но се раздал викът на Лудия Вълк: “Той е тук, в храстите!” Кроткият Кон му казал: “Ти си млад и още не си отбелязал ку - хайде, напред, докосни го!” Врагът все още се криел в гъсталака. Лудият Вълк се промъкнал към него, но преди да го достигне се върнал назад. Кроткият Кон допълзял до другаря си и му казал: “Не се дръж като страхливец! Нападни го пак!”. 

       Но в това време поунът си изправил и приготвил лъка и стрелите си. Лудият Вълк отново се изплашил и се върнал.  В този момент се появил Пясъчния Хълм на своя черен кон, един от най-бързите коне на шайените. Той се спуснал към поуна и отбелязал първия ку, втория ку отбелязал Лудия Вълк, а Кроткия Кон – третия, след това той застрелял врага с пушката си, свалил му скалпа и после го дал на Мършавата Мечка. Обичаят повелявал скалпът да се даде на този, който носи лулата.  Шайните чули изстрела и всички се втурнали към мястото, от където се разнесъл. След това те се изкачили на един хълм, за да се огледат за други неприятели. На друг близък хълм те видели индианци, които препускат към реката. “Нашите са открили поуните”, - възкликнал Мършавата Мечка и отрядът се отправил натам. Мършавата Мечка сдържал младежите от прибързани действия, казвайки им: “По-бавно, ще пристигнем там навреме”. Когато приближили реката, видели трима седящи на брега мъже, а над тях стоя изправен един шаман, който пеел и явно ги лекувал. Тези трима били ранени в боя с поуните. Той започнал още рано сутринта, но вятърът духал на друга страна и хората на Мършавата Мечка не чули изстрелите. Вождът извикал на воините си да слязат от конете и да се сражават пеша, защото поуните се криели на брега на реката в гъсталаците от дрян, така че шайените не ги виждали.  




     Мършавата Мечка бил възрастен опитен воин, който имал повече ку-та от останалите. Когато видял, че неколцина от хората му са ранени, той заръмжал като мечка и извикал на хората си да бъдат храбри, но да се сражават предпазливо, така както винаги самият той се сражавал в много битки. Брегът бил обрасъл с гъста растителност и шайените не знаели колко поуни има там. Но те забелязали, че двама от тях стрелят от мястото, където реката се раздвоява, а други двама – по-нагоре по течението. Мършавата Мечка и Малкия Вълк казали на воините, които имали пушки, да обстрелват тези две места. Те решили да стрелят залпово. След дълъг обстрел на тези места поуните престанали да отговарят. Шайените се прибилжили, но нови изстрели не последвали. 
       Тогава Орловото Перо, син на същия онзи Бик, по вина на когото били загубени Свещените стрели, възседнал коня си и казал, че е решил да мине през гъстълака. Останалите се приготвили да се спуснат в храстите, щом той стори това. Било по-лесно да се промъкват през тях пеша, затова всички слезли от конете. Веднага щом Орловото Перо тръгнал напред, всички надали вик и се хвърлили след него. Чул се изстрел. Орловото Перо се натъкнал право на един ранен поуни, който все още стискал пушката си в ръка. Шайенът ударил врага с копие-лък, но в този момент той стрелял и го улучил точно между очите. Шайените, които вървели след Орловото Перо, застреляли врага.  

     Мършавата Мечка се хвърлил в храстите около мястото, където речните ръкави се разделяли. Синът му го следвал. На другия бряг предводителят видял мъртъв поуни и казал на сина си да отбележи върху него ку. Човекът Отгоре и други младежи се хвърлили напред и отбелязали кута, а Малкия Вълк взел пушката на врага. Мършавата Мечка забелязал под убития някакъв предмет и измъкнал загърнат в плат вързоп, от който се носел мирис на магически корен. Той го отворил. Вътре имало препарирано чучело на орел с прикрепени към него различни талисмани в торбички от еленова кожа. Поуните наричат такива орли Буреносни орли и ги вземат със себе си при походи за коне, за да придизвикат по пътя за вкъщи буря, която да унищожи следите им . Шайените се убедили в действеността на тази магия. 

      След битката Мършавата Мечка отворил вързопа с чучелото и тези действия предизвикали голяма буря.  Шайените преброили девет мъртви поуни, а намерили десет бизонови наметала, така че вероятно един от враговете успял да се скрие. Индианците обикновено вземат по време на боен поход едно бизоново наметало, защото две са твърде тежък багаж, за да се носи пешком.  Когато отрядът се върнал с вражеските скалпове при форт Бент, където бил разположен голям шайенски лагер, никой не скърбял за Орловото Перо, защото той загинал достойно, отбелязвайки ку. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар