вторник, 10 април 2012 г.

"Тази-която-бе-повикана“ - осиновената кралица


Малко знаех за кралица Мария Румънска допреди да науча нещо, което ме накара да погледна на нейната личност под съвсем различен ъгъл – срещата й с коренните жители на Америка. Среща, която се превръща в силна и трайна връзка и която я вписва в историята като единствената западна кралица, осиновена от северноамериканско племе. След нея тя ще изрече думите: „Днес сякаш в един миг преживях любовта на цял човешки живот. Да обичаш означава да живееш и това посрещане, с което ме удостоиха изначалните синове на този велик континент значи за мен много повече от разкоша, с който ме обсипват навред.”

Мария Александра Виктория е родена в Ийстуел парк в Кент през 1875 г. Майка й е дъщеря на руския император Александър ІІ, а баща й е вторият син на кралица Виктория и дук на Сакс-Кобург-Гота. По бащина линия кралица Мария е и далечна родственица на българския цар Борис ІІІ и сина му Симеон ІІ. Таткото на Мария постоянно пътувал по море и почти не се свъртал у дома. Безспорно кралицата е наследила любовта му към синия безкрай, но във възпитанието й по-голяма е била ролята на майката. Тя обожавала обкръжението на интелектуалци и хора на изкуството, общество, което несъмнено е спомогнало Мария да развие своята, макар и скромна, поетическа дарба, както и да разпали любовта й към рисуването.

Както много често се случва в живота на младите и красиви момичета с кралско потекло,
те сключват брак заради интересите на династията, към която принадлежат. Красивата Мария не прави изключение от това правило и на 18 години се омъжва за Фердинанд, бъдещия крал на Румъния. Бракът, от който се раждат пет деца, е изключително нещастен. Кореспонденцията на Мария с нейната близка приятелка — американската танцьорка Лои Фуле, разкрива отвращението, което Мария изпитва към съпруга си. През 1897 г. Мария започва романтична връзка с лейтенант Зизи Кантакузин. Скандалът бързо набира скорост, което налага спешната намеса на крал Карол I за неговото потушаване. Въпреки това, през есента на 1897 г., в разгара на скандала Мария забременява. Принцесата ражда тайно, докато е на гости при майка си в Кобург, но за детето няма никакви сведения в историята, като се предполага, че то или е мъртвородено, или е изоставено в сиропиталище.

През 1914 г. умира крал Карол I и на престола се възкачва съпругът на Мария — Фердинад I. Поради войната обаче коронацията на новата румънска кралска двойка се отлага до 1922 г.

По време на войната Мария се проявява като силен лидер и упражнява силно влияние върху политиката на страната, което кара някои да смятат, че не Фердинанд I, а съпругата му управлява Румъния. Кралицта изиграва и голяма роля за решението Румъния да се включи във войната на страната на Антантата. Освен в лидерските си умения тя се доказва като милосърдна сестра на червения кръст, полагаща редица грижи за ранените войници. По това време тя написва и книгата си Моята страна, с чиито продажби финансира организацията. След като половината страна е прегазена от германските войски, Мария и група генерали от румънската армия изготвят план, според който, вместо да търси спасение в Русия, румънската армия трябва да се укрепи в един защитен триъгълник на територията на Румъния, откъдето да се сражава с германците до края на войната. Чрез поредица от писма, предадени във Вашингтон чрез Лои Фулер и служителката от американското посолство в Букурещ, кралица Мария успява да издейства отпускането на американски заем за финансирането на плана.

След войната кралица Мария Румънска посещава Балчик и остава запленена от белите скали и лазурното море, старите каменни воденици и аязма с лековита вода. Някои казват, че мястото й напомнило Малта, където е израсла. Наистина стара снимка от това време ни показва един красив каменен град, каквито открай време се строяли по Адриатическото крайбрежие или Средиземноморието.
По нейна поръчка земите в региона, заедно с пустеещите воденици, са изкупени и започва строежа на резиденцията. С извайването на изящните сгради се заемат видни западни архитекти . След няколко години на морския бряг се издигнал „Дворецът”, наречен от нея “Тенха юва” или "Тихото гнездо" Освен главния замък, в оформящия се парков комплекс се появили множество уютни индивидуални вили, така че обитателите и гостите на резиденцията да почиват необезпокоявани в покоите си. Според някои учени парковете и архитектурата на „Дворецът” имат силно религиозно значение, а идеята на кралицата била да създаде копие на божиите земи. Самата тя прекарала част от живота си в Египет, където приела бахайската религия. Учението проповядва равнопоставеност между религиите, половете и расите, затова и в комплекса са преплетени множество културни и религиозни влияния - християнски и мюсюлмански свещени сгради заедно с ориенталски, тракийски и римски символи.

През 1926 г. кралица Мария отива на официално посещние в Щатите. Там тя е разведена из селищто на манданите в Северна Дакота и присъства на местен индиански събор с множество песни и танци. На него се запознава с редица уважавани вождове и изтъкнати воини от старите времена сред които една плеяда видни сиукси – Червеният томахоук, Бялата мечка, Врановият призрак, Този- който- следва- пътя, Еленът, Орловата пръчка, Мъдрият дух, Младата мечка, Железни пътища и др. На този ден се случва нещо, което Западът не бил виждал дотогава и което няма прецедент в историята на Америка. Кралицата на Румъния в цялото си достолепие, подчертано от перлите на Катерина Велика Руска на врата й и лъскавите си дрехи позволява на лакотските старейшини да боядисат лицето й със свещена боя, след което те я поставят да седне върху бизонова роба и пред погледа на смаяните тълпи я понасят към централното типи на събора. Там водещият церемонията Червения облак свалил от главата си пищната орлово корона, белег за специални заслуги в лакотските представи, и преди да я положи на главата на кралицата, изрекъл следните думи:


Виждате този воин пред вас ( посочва към майор Д.Б. Уелч), той бе осиновен от нас и стана наш побратим. Той ни каза, че вие сте лидер на цял народ, че сте жена-воин. Аз пратих много млади воини отвъд океана, за да се сражават с врага. Вашите и нашите воиници се биха заедно срещу общия враг. Казаха ми, че вие сте взели дейно участие във войната и че сте дали много тежки, лични жертви. След като обсъдихме това със старейшините, решихме да ви окажем специална чест. При нас жените не носят такива орлови корони, освен ако не са проявили особено голяма проява на героизъм. Участието ви във войната спечели симпатиите на нас, хората от прерийте. Вярвам, че във ваше лице имаме съюзник на бойната пътека. С тези думи ви връчвам този почетен знак за храброст и ви давам името – Уинян Кипанкиуин (Calling unto her woman) или Жената-която-бе-повикана. От този миг ти се наричаш моя сестра.”
„Никога западният човек не е ставал свидетел на толкова прочувствена церемония”, пишат местните вестници. След събитието тя споделя, че е била на безброй церемонии и са й връчвали хиляди почести, но от всички в който е участвала, тази е „най-пленителната”.


„Днес сякаш в един миг преживях любовта на цял човешки живот. Да обичаш означава да живееш и това посрещане, с което ме удостоиха изначалните синове на този велик континент значи за мен много повече от разкоша, с който ме обсипват навсякъде.”

После се обърнала лично към сина си, принц Николай, и му казала: „Ники, никога не забравяй това, което ни се случи, защото то е толкова истинско и прекрасно.”

Краят на кралицата идва по доста нелеп и същевременно трагичен начин.
Разказва се, че в една вечер внуците на кралицата, Михай и Николай, се скарали заради млада куртизанка. По време на свадата те извадили пистолети. Майка им се втурнала, да ги разтърве и Михай неволно я прострелял в стомаха. Лечението на кралицата продължило няколко дълги месеца, но тя умира в Букурещ през 1938 г. След връщането на Южна Добруджа в пределите на българската държава ковчежето със сърцето на румънската владетелка Мария си отива в северната ни съседка, но казват, че духът й завинаги остава в Балчик, а може би и при онези първи синове на онзи велик континент отвъд океана....

Няма коментари:

Публикуване на коментар