четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Битката при Уашита, 27- ми ноември 1868г.



от Umai Maia

На 23-ти ноември 1868 г. Къстър и 7-ми кавалерийски полк напуснали Кемп Съплай и навлезли в индианска територия. Предишния ден започнало да вали сняг и на сутринта имало 30-сантиметрови преспи. След 4 дни войниците достигнали долината на Уашита. Точно след полунощ на 27-ми ноември те заели позиция близо до индиански лагер.

Филип Шеридън, със своето мото "за всяко престъпление има наказание", изпратил Къстър да заеме позиции и да накаже шайените за техните нападения по реките Салайн и Соломон в Канзас. За първи път в историята на кавалерията седми полк щял да поеме на наказателна мисия срещу индианците през зимата, когато бил най-уязвим. От армията знаели, че през зимата племената от южните прерии си правели лагер близо до голяма река. Така имали достъп до течаща вода и дърва. Били събрали храна за дългите зимни месеци ,за да не се налага да ловуват много, защото понитата им не се справяли добре по снега.

Нападението

Малко преди изгрев слънце на 27-ми ноември 1868 г. 800 души атакували лагера на южните щайени при река Уашита, днешна северозападна Оклахома. Лагерът на Черния котел се състоял от 51 типита, с около 200 до 300 жители.
Намирал се вляво от главния лагер на шайените. (И други племена, например кайова, арапахо, команчи, или апачи, се били установили покрай Уашита. Заемали общо 25 км по течението на реката. В лагерите живеели около 4000 до 6000 индианци.)

Къстър разделил полка на четири батальона. Тактиката му била да обгради шайените и да използва ефекта на изненадата. По план майор Елиът трябвало да нападне от север, капитан Уилиам Томпсън от юг, капитан Едуард Майерс от запад и самият Къстър - от северозапад.

Заповедта на Къстър била да се щурмува лагера. Всички индианци, които се съпротивлявали, следвало да бъдат убити. По възможност децата и жените трябвало да бъдат пощадени.

Веднага щом Къстър дал заповед за нападение, се чул изстрел. Лаещите кучета в лагера събудили шайен, който станал, излязъл и тръгнал към брега. Там, между дърветата видял да се спотайва войник и дал предупредителен изстрел във въздуха. Седми кавалерийски полк бил разкрит и вече нямало време за губене.

Къстър наредил на музикантите да свирят 'Гари Оуен', тяхната бойна песен, докато започва нападението. Острият студ обаче попречил на инструментите да свирят. Началото на атаката било известено с рогове.

Шайените бил изненадани, те спели, един от тях стрелял няколко пъти, за да даде сигнал на другите. След първоначалния шок много от жителите на лагера опитали да избягат в западна посока, а други опитали надолу по течението. Хората тичали и се опитвали да се докопат до някой кон, за да избягат от лагера. Но от всички посоки ги посрещала стрелба от оръжията на врага.

С Къстър били общо 40 точни стрелци. Това били хора, специално подбрани да служат в седма кавалерия, които владеели до съвършенство стрелбата. Точно преди нападението те се били разположили сред храсти и дървета покрай реката на северния бряг. Стрелците чакали мишените им да се появят и не се колебаели да стрелят веднага по бягащия враг, без значение дали е дете, жена или воин.

Четиринайсетгодишно момиче - Движещата се отзад, разказало след битката, че тя избягала с леля си, Царевично стъбло. Тя си спомня, че куршумите на войниците свистели покрай нея, докато се опитвала да се измъкне. Tичали на юг, докато достигнали терен с висока трева в полите на планинско възвишение. Скрили се в тревата. Не смеели да мръднат от страх да не бъдат открити и убити.

Бягството на Свраката

В глъчката, вдигната от нападащите войници, младият Свраката успял в своя безразсъден опит да избяга от лагера. Той видял как Черния котел и жена му,Medicine Woman Later, били застреляни и паднали от конете си, и после били убити в опит да прекосят реката пеша. Свраката бързал на юг с баща си, Големият, и още един шайен (Бутаща мечка). Свраката бил прострелян в крака и се отделил от баща си, не можел да върви бързо с него. Въпреки че изпитвал силна болка, Свраката стигнал накуцвайки до два високи хълма, разположени на юг. Бил съвсем близо, когато го настигнал войник на кон. Свраката го застрелял с пистолета си. Той и Бутаща мечка се качили на коня и избягали от опасното място. По-късно същия следобед, когато войниците напуснали района, момчето и баща му се срещнали отново.

След битката при Уашита Свраката напуснал южната прерия и заживял в Монтата със северните шайени. Осем години по-късно той участвал в битката при Литъл Бигхорн, където Къстър и много от офицерите от Уашита били убити в боя. Няколко месеца след тази битка Свраката и семейството му се върнали в племето си на юг.

Бен Кларк, разузнавач, докладвал на Къстър, че войниците стрелят по бягащите жени и деца. За да не се случи клане като при Санд Крийк, Къстър наредил да се спре огъня и да се арестуват жените и децата. 53 жени и деца били задържани като военнопленници в изоставения лагер.

Със себе си Къстър водел 12 индианци от племето осейдж като разузнавачи и водачи в прерията. Те били омразни врагове на шайените и те открили лагера им, чули шум и надушили пушек много преди войниците. В нападението не участвали, защото се страхували, че войниците ще ги застрелят, мислейки ги за шайени. Вместо това те чакали на северния бряг на реката, а после влезли на коне в превзетия лагер, за да вземат скалпове и да помогнат в пленяването на жените и децата.

След битката

Вождовете Черния котел и Малката скала, заедно с още 100 мъже, жени и деца, лежали мъртви. Шайените, които успели да избягат, отишли при роднини от други шайенски групи. Кавалерията загубила 19 войници и 2-ма офицери. Къстър запалил лагера, преди да го напусне. Със себе си взел 45 жени и деца. До пролетта на 1869 те били държани в арест във форт Хейс в Канзас.

Забележително е как именно Черния котел, който защитавал идеята за мир с белите, бил погубен от американската армия. Няколко дни преди битката, той се бил върнал от среща с генерал Уилям Хейзън от форт Коб. Там той преговарял за мира и защитата на своето племе, но получил отказ. Когато се върнал в зимния си бивак край Уашита, много от жителите, както и жената на Черния котел, искали да се преместят още на юг по реката, към по-големия шайенски лагер и към кайова. Но Черния котел не ги послушал, отказал да повярва, че Шеридан ще заповяда нападение над тях без първо да направи опит за мирни преговори.

Няма коментари:

Публикуване на коментар