четвъртък, 7 април 2011 г.

В Центъра - Чанунпа и Чан Уакан


из есето на Мериан Скербъроу "Отражения на Свещения кръг"

Поставям Чанунпа в центъра, където Синият и Червеният Път се срещат.
Чанунпа е свещената лула. С нея се молим. Тя е най-важното не­що, което лакота имат, а церемонията с нея е най-важното нещо, което правят. Смятам, че церемониите без Чанунпа нямат сърце.

Думата "чанунпа" идва от "чан" (дърво или клон) и "нунмпа" (две). Вероятно името е произлязло от двете прилепени една към друга дър­вени части, от които се прави мундщукът на лулата.

Огнището на Чанунпа най-често е издълбано от камък, наречен китлинит или червен камък за лула. Чувала съм, че към този камък се отнасят като към "кръвта на Майката Земя". Най-разпространен е в Минесота, но се среща и на други места. Това всъщност е вка­менена глина. Наречен е "катлинит" на художника Катлин, който пътувал из Запада през ранния XIX в.; манданите много го обикнали. Той успял да осъзнае силата и значението на Чанунпа за тях и за много други племена от Равнините. На някои индианци не им харесва камъкът за лула да се нарича катлинит, но Катлин бил уважаван от много техни предци, които го наричали свой приятел.

В моето видение цветът на центъра е виолетов. Той е срещата на червената Земя и синьото Небе. Когато се моля, молитвата ми е за хар­мония във Вселената. Лулата в центъра е символ на хармония и здраве.
За мен Чанунпа е много повече от сбор от съставни части.
Тя не е просто инструмент, с който се моля. Тя е духовно същество, което ме удостоява с помощта си. Когато съединя огнището и мундщука, Чанун­па се събужда и чува. всичко, което казвам. Когато я изпуша и всичките ми молитви са се издигнали към Уакан Танка, аз пак отделям частите й, а духовете отново заспиват.

Молитвите ми се носят с дима и се издигат на крилата на петнистия орел, Той е птицата-дух на центъра. Когато стоиш в центъра, ти се намираш най-близо до Праотците. Когато си в центъра, ти си обект на най-внимателно разглеждане. Да застанеш там, когато не си духовно чист, или когато си извършил нещо лошо, е като да поканиш съда на духовете да те съди. Ето защо някои хора оставят лулите си настрана, по пият алкохол или правят неща, които биха привлекли вниманието на Праотците върху тях. Мисля, че това е мъдро, въпреки че има и такива, които не са съгласни с мен.
Чувала съм и съм виждала как се стига и до някои крайности. Зная за хора, на които е казано, че трябва да погребат, изгорят или счупят лулите си, защото сериозно са сгрешили в нещо. Те твърдят, че този, който ги е посъветвал да го направят, е уважаван човек. Мисля, че това е ужасно. Лулата не е любима детска играчка, която можеш да сложиш настрана или да ти бъде отнета за наказание. Чанунпа е отговорност, която всеки зрял човек трябва да защитава. И не смятам, че лулата трябва да се погребва в земята, да се чупи или по някакъв начин да се разрушава, независимо как­во е направил нейният притежател. Хората, които се грижат за лулата, наричаме пазители, а не собственици. Не можеш да притежаваш друго същество - можеш само да се грижиш за него и да го пазиш за известно
време.

Казано е: "Никога не поставяй себе си преди лулата". Това означава, че човек никога не бива да мисли, че е над Праотците. Означава също, че не трябва да се смятаме за по-добри от другите двукраки, без значение колко объркани или лоши ни изглеждат понякога.

Когато някой бъде призован да поеме лулата, той се нагърбва с много голяма отговорност. Такъв човек става слуга на хората. По тази причина много жени не приемат да бъдат пазители на Чанунпа, преди децата им да са пораснали и да е спрял лунният им цикъл. Едва след това те са свобод­ни да станат слуги на хората. Дотогава първо са отговорни към семейството си.

Когато се запознавам с нови хора, винаги докато се здрависваме, си казвам: "Аз съм пазител на лула. Как мога да ти помогна". Не го изричам' високо, но с тези думи си напомням, че Чанунпа е дар за хората, за да им помага. Този, който има честта да се грижи за това красиво същество, е задължен да помага на всеки, когото е срещнал. Това е, което се има пред­вид, когато произнасяш "Митакуйе оясин"
Всеки, който е застанал в центъра, е призван да живее живота си като'; добър човек. Това не означава, че от него се очаква да е перфектен, но се изисква да е цялостна личност и да е човек на честта. Всеки, който се моли с Чанунпа, ще открива, че ако в живота му има нещо, което не е както трябва, постоянно ще възникват ситуации, заставящи го да израсне до необходимата цялостност и нужната честност. Тези уроци могат да бъдат много тежки. Понякога могат да изглеждат разрушителни, могат да изглеждат дори "нечестни".

Мнозина лакота вярват, че ако човек на силата се възгордее твърда много или започне да върши злини, духовете ще го накажат, наранявай­ки близките му хора. Виждала съм такива неща да се случват и зная

понякога този начин работи. Мисля, че това става, защото е един от най-ефикасните способи човек да се стресне и да промени поведението си. Ако ти си единственият потърпевш от постъпките си, тогава можеш просто да изпаднеш в самосъжаление. Ала когато лошото ти поведение нара­ни на другите, натискът те оголва отвън, не ти позволява да се скриеш или измъкнеш. Така се създават ситуации, в които човек се учи да бъде Отговорен.
Не всички вярват в такъв тип възмездие, но не мисля, че това има значение. То е като електричеството - ще те нарани, независимо дали го вярваш, или не. Ако човек е пазител на лула, това е едно от нещата, които могат да му случат, ако не е цялостна личност.
Винаги, когато съм имала нужда от напътствие, съм отивала да се помоля с моята Чанунпа. Молитвите ми никога не са оставали без отговор. И понеже съществува разбираема враждебност от страна на някои лакотски жени към белите жени, аз трябваше да се уповавам на моята Чанунпа да ме учи на това, което не можех да получа от другаде. Нямах късмета да срещна жена лакота, която да пожелае да ме научи на традиционните начини. Изглежда такъв тип връзка за индианските жени не се вписва в нормалния ход на нещата. Но аз имах Чанунпа. Чанунпа може да те учи толкова добре, колкото и всеки двукрак, дори по-добре.
Напоследък се научих да почитам като център и огнището. Очети (ог­нището) е място от огромна важност за хората, които живеят в типи. По пладне слънцето е точно над огнището на типито. Като че ли Дядо Слънце дава малко от себе си, за да запазим топлина и за нощта, да сготвим нашата храна и да пушим лулите си.
Огьнят е живо същество, което се ражда, храни, отглежда и накрая умира. Докато гори, огънят ти говори и ти пее. Огньовете са древни и нови, мъдри и необуздани, а могат да бъдат и опасни. Във всички случаи огънят е живот, затова към всеки огьн би следвало да се отнасяш като към
почетен ГОСТ В ТИПИТО.

Мястото на очети е и място на ямата, в която се поставят камъните в Инипи. Тук живеят нашите дълбоко уважавани Праотци, които ни дават от своя дъх, за да можем да се пречистим. Те също ни говорят и понякога в Инипи гласовете им се чуват като звуци от дрънкалка.

Сега ще говоря за Чан Уакан или за дървото от Танца на Слънцето. То |е център на кръга на Танца на Слънцето, Дървото е наша майка, както Земята е наша майка. Чан Уакан ни води в света на духовете и поема всички наши молитви и нужди в себе си.
Чан Уакан представя Дървото на Живота, То е другият универсален
символ на всичко, което е живо. Когато мисля за Чан Уакан, виждам топола, издигаща се над мен с красивите си молитвени флагове, със ствол,
покрит с молитвени вързопчета.
Виждам слънцето, промушващо се през клоните, и петнистия орел, който кръжи отгоре като ангел-пазител.
Силите на Чан Уакан са могъщи като самия живот. Когато танцуваме под дървото, водачите ни казват да гледаме нагоре, да се взираме в него, за да видим там различни неща. То се извисява над теб и дърпа очите ти нагоре, точно както архитектурата на средновековните църкви. Чан Уакан ме изтегля до духовния център на живота. Измъква ме от обичайното съ­ществуване и ме води към Очети Наги, огнището на духовете, или може би огнището на звездите. Тук мога да питам всичко, да се моля за всичко по свещен начин. Ето защо винаги, когато се моля, гледам нагоре.

Още се уча от тази част на колелото повече, отколкото от всяка друга. Никога няма да знам достатъчно за нея. Ще слушам и ще уча цял живот и пак няма да узная всичко, на което центърът би могъл да ме научи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар