понеделник, 6 септември 2010 г.

Социалните танци при ирокезите ( Iroquois social dances)



    Тази година имах шанса не просто да видя с очите си ирокезките соцаилни танци, а да се потопя в тях, като се включа в колективните игри. Сега разбрах какво в действителност означава социален танц. Разбрах колко бързо тези прости, но красиви танци успяват да социализират хората, да сближат групи, които не се познават и които говорят на различни езици. Там край трептящите в огнищата огньове и пробягващи по платнищата сенки се случваше магията, в която всички притеснения и бариери отпадат, за да дадат път на доброто настроение, смеха и разбирателството. Наредени един зад друг или хванати ръка за ръка, всички ние - мъже и жени, деца и възрастни - с нежни потупвания върху земята подхващахме танц винаги в посока обратна на часовниковата стрелка така, както се движат планетите от слънчевата система. Заедно се включвахме в един невидим поток на сила и доизплитахме нишката на взаимосвързаността и приятелството.

    Затова реших да публикувам част от един позабравен доклад на Димо Ванчев върху песните и танците на ирокезите.

    {...}Социалните танци се използват при всякакви случаи - независимо дали става дума за церемония, празник или просто за забавление. До нас са достигнали голям брой социални танци: Танц на алигатора, Танц "разклащайки храста", Танц на чероките, Птичи танц, Стар танц на мокасина, Танц на мокасина (Танц на рибата), Танц "ловейки риба", Заешки танц, Танцът на изправения колчан стрели, Патешки танц, Танц на приятелството, Женски танц с провлачване, Нов женски танц с провлачване, Танц на гълъба и редица други.
Самите песни като по правило варират силно дори в рамките на едно племе. Понякога различията са толкова силни, че за несвикналото ухо те представляват различни песни. При някои мелодията и сричките се измислят на момента, макар че това важи по-скоро за военните танци.

    Като стъпки танците биват три стила: стомп, фиш и шъфъл. При стила стомп десният крак се изнася напред, след което левият се изравнява с него. Стъпалото удря пода с такава сила, колкото да отмери ритъма на песента. Стилът фиш пък се танцува като всеки крак прави две или повече последователни тропвания, а шъфъл е начинът, по който жените танцуват - десният и левият крак се провлачват насрещно.

    Интересна е и "хореографията" на социалните танци. Много рядко могат да се сбъркат два танца, тъй като начинът, по който те се танцуват, специфичната подредба на жените и мъжете при всеки един от тях обикновено са уникални.



Танц на изправения колчан стрели

Когато се изпълняват социални танци, той обикновено е първият. Стилът на танцуване е стомп, който се изпълнява бавно. Пее се от двама мъже - като единият запява кратки срички, а другият отговаря - може и с други срички.
Танцува се в една редица, като първо танцуват само мъже, а в последствие жените се включват между мъжете, така че се получава следната структура: Водач - мъж, след него - жена, мъж, жена, мъж, жена и т.н.
Тази песен се пее от мъжете, когато са тръгнали на път, но тя е и ловна песен. Когато наближат селото, ловците започват да я пеят. Това става и когато влязат в дългия дом - там те поставят в центъра му своите ловни принадлежности и започват да танцуват около тях.
Вярва се, че животните в гората познават тази песен и че тя ги предупреждава, че ловците се подготвят за лов. По този на животните им се дава шанс да се отдалечат и да се скрият и съвестта на ловеца остава необременена.

Стар танц на мокасина

Този танц обикновено е третият поред, когато се изпълняват социални танци.
Изпълнява се поне от двама певци, които са наредени в центъра на помещението. Използват се воден тъпан и рогови дрънкалки.
Стилът на танцуване е фиш. Танцьорите са подредени в една линия като двама мъже повеждат танца и останалите мъже се присъединяват по двойки. След това жените се включат към мъжете, отново по двойки. Така редицата е изградена от двама мъже, две жени, двама мъже, две жени и т.н. По време на песента ритъмът се променя и тогава жените и мъжете разменят местата си.
Този танц е един от първите, на които се учат младите хора на ирокезите.
По същия начин се танцува и Рибешкия танц, чието друго название е Танц на мокасина. Двата танца имат обаче съвсем различни песни.




Танц на алигатора

Стилът на танцуване е стомп. Използват се воден тъпан и дрънкалки от рог.
Жените и мъжете танцуват по двойки. По този начин те оформят два кръга около танцьорите, като във вътрешния са жените. Те поставят своите ръце върху ръцете на мъжа.
Песента започват певците в центъра, и стигайки до средата, главният запевач изпява "йо", а танцьорите отвръщат с продължително "йе". След това главният танцьор запява "йо-хо", а всички танцуващи мъже отговарят с "уи-ха", докато танцьорът-запевач не изпее "йо", при което танцьорите отвръщат "йе" и песента отново се подема от певците в центъра.

Танц на заека

Пее се от двама или повече певци, които седят в центъра. Понякога жените се включват на висок глас в пеенето, което се съпровожда от воден тъпан и рогови дрънкалки.
В началото на танца мъжете седят на пейката, до певците, а жените са в кръг около тях. После отиват към пейката и всяка кани мъж на танц. По този начин се образуват двойки жена - мъж, като мъжете са във вътрешния кръг, т.е. с гръб към певците. Двойките танцуват по следния начин - с преплетени ръце (лява ръка държи лява ръка и съответно дясна ръка - дясна). Мъжът и жената в унисон правят две крачки напред и една назад. При смяната на ритъма, танцьорите се завъртат в кръг като спазват подходящите стъпки и ритъм.
В песента се описва свещената връзка между мъжа и жената и има подчертано любовен характер.




Танц "ловейки риба"

И при този танц певците пеят, седнали на пейката в средата на помещението. Жените танцуват около певците, а мъжете танцуват около жените, използвайки фиш стил.
По този начин се танцува, докато ритъмът се смени. Тогава мъжете започват да сграбчват жени от вътрешния кръг и да ги поставят в своя. Следва нова смяна на ритъма и жените се връщат в своя кръг като продължават танца си. Именно от тези сграбчвания идва името на този танц, тъй като те наподобяват ловене на риба.
Към края на песента, танцуването преминава в стомп стил и певците от пейките спират да пеят и се включват в танца.

Всички тези примери показват, че танцът е средство, с което се осъществява сплотяването на една общност. По правило индианците са срамежливи, когато става дума за срещуположния пол. В стари времена младежите рядко са имали възможност да общуват с девойки. По-голямата част от времето си те прекарвали в компанията на своите роднини и приятели от мъжки пол. Но именно при тези социални събирания, именно чрез танца, те са имали възможност да осъществят близък контакт с жена. Днес ние трудно бихме могли да си представим вълнението, което младият човек е изпитвал, докосвайки дори само ръката на девойка.



Наскоро присъствах на една лекция, в която се разглеждаха взаимоотношенията между половете (или както е по-модерно да се нарича gender-отношенията) в съвременното шведско общество. Както сами може да си представите gender-отношенията там са много комплицирани. Жените са жертва на мъжкия сексизъм, мъжете са жертва на феминизма, и двата пола са жертва на консуматорското общество и всичко това довежда до съответните последствия: Жени стават отчаяни феминистки, сред мъжете пък все повече нараства процентът на хомосексуалистите, двата пола като цяло се отдават на алкохол и на съмнителната свобода на свободната любов.

Такива проблеми в едно традиционно общество не съществуват. Говорейки конкретно за ирокезите, случаи на развод, на мъж, който бие жената или децата си, на жена, която се чувства потисната от мъжа си и от задълженията, които има, такива неща практически няма. Едва след идването на белите, с появата на алкохола и християнството, започват да се появяват пукнатини в матриархалното семейство. Но дори и тогава разводът си оставал рядкост.

Причината за тази изключителна стабилност се крие в умелото разпределяне на отговорностите, на правата и на задълженията между половете. И не на последно място, причината е в самият характер на междуполовото общуване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар