петък, 30 юли 2010 г.

"Записано е върху лицето на Земята"



текст: Н.Янков

Продължение на хопския мит за Сътворението...

Токпа – Вторияят свят

Известно време Сотукнанг се чудел. Трябвало да пребори разочарованието. Да намери подходящо време и място за втория си опит. Накрая събрал сили за създаването на новия свят. Напрегнал се и отново създал нещо невъобразимо по красота. След като свършил работата си, отишъл да съобщи новината на оцелелите от първия свят хора.
- Чудесно! - рекъл пазачът на мравуняка. - И бездруго запасите ни са на привършване и се чудехме какво ще правим. Даже започнахме да слабеем.
- Преди да се покажете в Новия Свят, - рекъл Сотукнанг на чадата си – не забравяйте обета, който дадохте пред Тайоуа. Да не алчнеете, да уважавате близкия човек и себе си, да почитате духа и тялото на жената. Тя е частица от Кокянг Ути, Жената -паяк.

Всички склонили.

Вторият свят се видял истински прекрасен на хората, които били прекарали сякаш цяла вечност на тъмно и тясно в света на мравките. Навсякъде сияело от зеленина. Растенията, тревите, дърветата били гигантски. А животните били по-грамадни и страховити отвсякога. Далеч по-опасни от онези в първия свят. Сотукнанг ги предупредил да стоят настрана от тях, защото били диви и свирепи. Сетне хората се пръснали да строят селища в подходящите за целта места. Били щастливи, докато пеели Песента на Сътворението.

Но с времето някои станали алчни, при все че животът бил лек и всеки имал достатъчно. Алчността прерасла в свади. Свади за притежания, свади за жени. Онези, които помнели Песента били презирани. Настанали войни. Тайоуа казал на Сотукнанг:
- Време е да унищожиш и този свят. Хората забравиха заветите ми. Забравиха обещанието си да живеят в съгласие с изначалната промисъл на сътворението.

На онези, които помнели Песента, Сотукнанг рекъл:
- Вървете и се скрийте при вашите братя, мравките, докато аз руша този пошъл свят.

С помощта на Близнаците, така и станало.

Светът замръзнал от край до край и в своята скованост замрял.


Куз-курза – Третият свят

В този свят човеците растели, ли растели на брой, доде се разпрострели из целия свят. Построили големи селища, градове, цивилизации и някои народи станали толкова могъщи, че повели войни срещу други и с машините си сринали всичко със земята. Те се опитали да променят посоката на изначалния план на Тайоуа, като кръстосали хора с животни, за да създадат раса от слуги и роби.
Сотукнанг рекъл на Жената-паяк:

- Не бива да им позволяваме да се избият помежду си. Как да спасим онези, които пазят спомена за песента? Върви и намери стар мравуняк, някой, изоставен от мравки. Отрежи тръстиково стебло от близкото тресавище и се скрийте в подземното скривалище. Когато създадем следващия свят, ще използвате тръстиката, за да се покатерите навън.

Сетне с един замах Сотукнанг разрушил Третия свят. Потоп залял Земята. Валяло цял месец без спир. Със силата на чудовищни вихъри, които вдигали вълни, големи колкото планини, Сотукнанг изравнил всичко със Земята. А онези, които помнели песента стоели на удобно и сигурно с Жената - паяк, която бдяла над тях като майка.



Тууа Катски – появата в настоящия свят



Запасите с храна застрашително намалявали.

–Нека видим дали водите вече са се отдръпнали и дали е безопасно да излезем – предложила Жената-паяк.

Прибутали тръстиковата пръчка до горе и пробили дупка, за да се убедят дали няма да нахлуе вода. Нищо не се случило. Било чисто. Жената-паяк дочула странни трясъци отгоре и затова казала:
- Нека изпратим съгледвач, за да провери дали горе не живеят други.

Първо пратили Киса, Ястреба. Ала той никога не се завърнал. Дошъл ред на Паво Кая, пъргавата Лястовица. Но и тя не се завърнала.

- Трябва да е наистина прекрасно там горе, щом никой не се връща – мислели си хората

Да пратим присмехулника, той е умен. Той ще ни донесе вести от горния свят.
Оказали се прави. Мот Сини, присмехулникът, наистина се завърнал и им възвестил следното:

- Горният свят наистина е прекрасен, преизпълнен със светлина и зеленина. Тропотът, който чуваме е от Масоууа, Пазителя на Земята. Той работеше по царевичните ниви, когато го попитах: „Могат ли хората, оцелели от Третия свят, който ти разруши с вода, да заживеят при теб?“ А той отвърна: „ Ако обещаят да живеят в съгласие с изначалната промисъл на Тайоуа и да пеят песента на Сътворението, нека дойдат и поискат позволение лично от мен.“

Щом чули това, хората надали радостни викове до небесата и запели Песента на Сътворението с почит към живота. Един по един се изкачили по тръстиковото стебло и отишли да молят Масоууа за позволение.
- Светът е създаден за всички живи твари – животни, растения, птици, хора. За облаците, водите и рибите. Но тъй като вие говорите и мислите и все още отворът на върха на главите ви работи и ви позволява да общувате с Тайоуа, ще връча част от отговорностите си на вас. Ще поверя на вашите грижи Земята и нейните обитатели. Назначавам ви като закрилници на Новия Свят. Пазете го, грижете се да не бъде замърсен. Той е ваш дом. Ако го пазите, ще ви храни и топли. Ще направи децата и внуците ви здрави. Ще има трудни времена, когато ще ви обгръщат съмнения, но не губете вяра! Това, което ви казвам сега е самата истина.

После дошъл ред на Жената-паяк:

–Имайте вяра в жената, която въплъщавам аз. Тя ще ви напътства, ще ви дарява с потомство и с покой като майка. Вашите правнуци ще ме знаят с различни имена. Всички те са едно. Когато ви потрябвам, аз ще се отзова, за да ви храня и предпазвам. За да няма разпри между мъжа и жената, нека бъде ясно отсега – ролята на мъжа е да се грижи за това, което е извън дома, а на жената – да движи дома и всичко в него. Сега отивайте, множете се и благоденствайте. Вдигайте къщи и отглеждайте царевица, боб и тиква. Бъдете в радост!

Хората нарекли своето първо селище Орайби. Някои казват, че му викали Уалпи, а други
– Шунгопови. Хопи имат много истории за Сътворението, но в общи линии всички повествувават за едни неща, тъй като хората, които ги разказват произлизат от онези хора, създаден от Тайоуа.

Въпреки че много са забравили, мнозина и помнят. И както Масоууа им рекъл, те ще се стараят да пазят чист и красив Новия Свят. И за да се убедят все пак, че този път хорате не ще забравят толкова лесно, го изрисували върху скала. Хората нарисували изначалната промисъл на живота върху камък, известен като „Пророческия камък“. Всеки може да го види край днешния Орайби. Картините разказват за свят, раздиран от съмнения, беди и болести. Свят, наречен Коянскуатци – извън равновесие. Може би хората ще запазят спомена.

А може и да забравят за пореден път.

Но всико е написано....върху лицето на Земята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар