събота, 8 май 2010 г.

Каноншет (1630-1676)


Когато пилигримите основали Плимут, могъщото племе на нарагансет се водело от неговия вожд Каноник и племенника му Миантономо. По време на управлението им племето било застигнато от тежък съдбовен удар. През 1633 г. над 700 нарагансет умрели от едра шарка - болест, която била внесена по техните земи от белите и която те до този момент не познавали. След Мрикса, най-възрастния син на Каноник, главен вожд на нарагансет станал синът на Миантономо, Каноншет. Също като баща си той бил приятел на Роджър Уилям, изгонен от пуританите в дивата пустош заради своята толерантност и свободолюбивост. Той искал да го отклони от намерението му да се съюзи с Метаком, защото англичаните вече били твърде многобройни и войната била без изгледи за успех.

Каноншет гордо отклонил тази необоснована забележка.

На 20.07.1675 г., когато Метаком дал началото на войната с нападението над Суансеа, нарагансет били в разгара на подготовката си. Така групите от Масачузетс могли да нахлуят в земята на това племе и с безпощадна твърдост да принудят индианците да сключат договор. Те обявили даже и награди за главите на Метаком и неговите уампаноаги и с това се опитали да посеят раздори между племената. Привидно Каноншет се съгласил с договора.

Междувременно след безпощадна унищожителна война, в която били жертвани много населени места и селски стопанства, Метаком бил принуден да отстъпи. Каноншет приел него и бойците му при себе си. Заедно те издигнали силна крепост сред блатната местност, близо до днешен Саут Кингстаун в Роуд Айлънд. Тя се състояла от около 500 почти непробиваеми колиби; единственият достъп до крепостта бил ствол на дърво, който бил поставен над широка вада.
Метаком и Каноншет разполагали с около 3000 бойци. Неочаквано на 19. 12. 1675 г. крепостта била нападната от англичаните, които получили сведение за нейното местоположение от един нара-ганзет предател. При снежна буря и суров студ се водила тричасова битка. Водачът на англичаните, капитан Чърч, успял да проникне в крепостта и заповядал да се подпалят вигвамите. Индианците трябвало да се изтеглят обратно в блатата и с безсилна ярост да видят как изгаряла живата плът на деца, жени и старци или как те били убивани от англичаните.

Метаком, който загубил почти 1000 души, избягал при нипмуки във вътрешността на Масачузетс, където останал цяла зима.

През пролетта на 1676 г. войната започнала отново. Тя се вихрела в страната като огнена буря, индианците се борели все по-отчаяно Градовете Ланкастър, Медфийлд, Уеймаут, Гротън и Малборо потънали в прах и пепел. Битката за Нова Англия бушувала, докато накрая надделяло по-доброто въоръжение на англичаните.
През април 1676 г. англичаните успели да заловят Каноншет. Вождът презрително отказал да откликне на обидното предложение на своите противници да издаде съюзниците си, за да спаси живота си:
„Не само че и един уампаноаг няма да предам, но дори и частица от неговия нокът няма да получите."
С гордо вдигната глава той посрещнал смъртоносните изстрела.



Разбираемо е, че Метаком тежко изживял смъртта на приятеля и на бойните си другари. Изглежда, всичко се е било обърнало срещу него. Хранителните продукти и мунициите бавно привършвали. Белите, които наричали себе си християни, унищожили реколтата на индианците. Нямало никаква възможност да се засее нова царевица. Обезкуражени от тези трудности, някои племена от съюза оставили оръжията или преминали на страната на колонизаторите, които провъзгласили за свой главен командир онзи безскрупулен капитан Чърч, който бил отговорен за безмилостното унищожаване и изгаряне на беззащитни хора.

Уетамоо, смелата вдовица на Уамсута, останала със своите довереници при Метаком, но чрез измяна била нападната и убита от англичаните. Победителите отрязали главата й, набучили я на копие и я изложили в Таунтон на показ.

Чърч преследвал Метаком като ловджийско куче. На 1.08.1676 г. той го нападнал, убил 130 души от неговите хора и пленил жена му и сина му. След унищожаването на нарагансет и след отцепването на много съюзници уампаноаг разчитали изключително на себе си. В средата на едно почти недостъпно тресавище Метаком издигнал своята последна главна квартира. Отново имало изменник, който посочил верния път на Чърч. Боец посъветвал Метаком да се предаде. Ядосан от това недостойно предложение, вождът го убил. Братът на убития избягал при англичаните и издал местоположението на скривалището. Чърч го обкръжил и стрелял веднъж. Метаком изтичал към мястото, откъдето дошъл изстрелът, но бил смъртоносно покосен от два куршума на предателя.

След окончателното поражение на уампаноаг Чърч забранил да се погребва трупът на Метаком. Собственоръчно отрязал главата, тялото било разделено на части и окачено по дърветата, а главата била изложена на показ в Плимут в продължение на 20 години.
Така завършил героят от „King Phillip's war" (Войната на крал Филип) от решителната борба за съществуването на колониите Нова Англия. Били унищожени 13 града и 600 къщи на белите, които всъщност е трябвало да припишат тези загуби на себе си, на своята алчност и пуританска високомерност, която виждала в индианците не ближни, а езически паразити, които трябвало да бъдат унищожени.

Разбираемо е, че и двете страни са се борили с огромно ожесточение. В чест на Метакоом обаче се казало, че неговите главни характерни черти, благородство и признателност, се изявявали и в ужасното време на войната. По негова заповед никога не е била упражнявана жестокост върху пленниците, което го издига много над нивото на противниците му. С неговата смърт била пречупена съпротивителната воля на алгонкинските племена от Нова Англия. Останал споменът за един от най-големите индиански водачи, който по-късно респектирал дори и белите историци и получил от тях признание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар